Ами, да, лятото си отиде... Дали ни се иска - есента не пита. Дойде и нейният звезден миг. И сега тя ще се развихри с всичките си багри, красоти и неочаквани промени...
Есента е особен сезон. Тя носи след себе си емоциите и жарките спомени на лятото, а в същото време предвещава мразовитата, но приказна зима. Едновременно закачливо студена и потайно топла, неочаквано ни поднася своите изненади.
Но може би в това се крие магията на есента. Защото тя е различна, цветна, връхлитаща и нахална. Не се интересува от молбите за още няколко топли дни... Не чука на вратата, а влиза гръмко. Излива порои след себе си, оставя кални следи от мокрите и кални улици, прекършва сухите клонки с пожълтели листа и връхлита с гръм и трясък.
Колкото е противоречива есента, толкова противоречиви са и хората през този период. Не само външно, но и вътрешно. Може би виновни са замайващите ярки краски...
И ако доскоро търсехме някое прохладно местенце, където просто да помечтаем, то есента предлага безброй прохладни кътчета, където да се дивим на чудните й красоти. Всяко едно дърво би ни разказало нейната приказка, стига да пожелаем да я чуем...
Всичко се променя. Нищо не е вечно, нали така? Дори времето е абстрактно понятие - неразбрано и илюзорно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар