петък, 14 септември 2012 г.

Дойде моментът и на първата ми публикация...

Здравейте!
От дълго време разглеждам блоговете из интернет. Ако трябва да съм максимално откровена - в полезрението ми основно са кулинарните блогове. Изключително се радвам на интересните рецепти, придружени с любопитна информация, красиви снимки и... всякакви други нещица, в зависимост от автора на конкретния блог.
Та след дълго ровене, разглеждане, любуване, размишления и желание, реших аз също да създам свое виртуално местенце, където да споделям с вас приготвени от мен ястия, впечатления за случващото се около нас, както и лични размишления. Надявам се да не ви отегча още в началото... =)
Предполагах, че първата ми публикация ще представи някой любим десерт, защото това е любимата ми част от кулинарния свят - сладкарството. Още помня как преди десетина години (сега изниква въпросът на колко съм - на цели 20 години) правих за втори път домашни блатове за торта. И ако първите бяха съпроводени от късмета на начинаещия, то вторите далеч не бяха успешни... Всяка хапка от тях имаше ужасно тръпчив вкус на сода за хляб... Нищо, човек се учи, а аз винаги ще се уча.
В началото се ровех из познатите ни готварски форуми, после започнах да (опитвам) снимам. Но за да покажа направеното, снимките ми трябваше да бъдат публикувани в интернет. И така дойде времето на албума ми "Моите вкусотийки" в www.snimka.bg. Ето линк към началните ми стъпки - http://gigata.snimka.bg/cooking/moite-vkusotiiki.215217.all .
Сега вече амбицията е да се справям още по-добре, да снимам по-успешно и да споделям с вас. И ако все още не съм ви досадила, то ви казвам "Добре дошли в моя нов и първи блог "Мус от краски и мечти..." Надявам се тук да създам уютно местенце за очите, разума и душата. Ще се радвам на вашето одобрение, критики и коментари!"

И след дългото представяне, вероятно ще следват още и още думички по тази тема (но по-нататък), нека ви представя една любима и още толкова - лесна рецепта. Научих я от двама близки приятели, които в момента живеят в Италия. Да, става дума точно за спагети. Класическа рецепта, която е изключително вкусна. Сърдечно благодаря, Ели и Ники! Ще ги нарека със следното име, защото звучи приятно - по предложение на друга добра приятелка.

Чесновите спагети

 

Необходими продукти:

200 гр. спагети
1 яйце
2-3 скилидки чесън
2-3 лъжици зехтин (олио)
подправки

Сваряваме спагети за около 6-8 минути (не повече, не трябва да са преварени). Прецеждаме през гевгир под студена вода.
След това загряваме зехтина/олиото и съвсем леко запържваме накълцания в него чесън (не бива да загаря). Слагаме спагетите в съда със зехтина и чесъна и разбъркваме няколко пъти. След това чукваме яйцето върху спагетите и разбъркваме енергично. И... това е.
Сервираме с пресни подправки - в моя случай е с босилек.

Има няколко вариации. Ако се използват сухи подправки, добавяме ги, докато спагетите се готвят в зехтина. Ако решим да не използваме подправки, може да експериментираме с различни сосове. "Италианските ми приятели" предложиха доматена паста с пеперончино. Не по-малко вкусно е с домашна лютеничка или доматен сос за спагети. Ако сте почитатели на източния вкус, добавете просто малко соев сос (тогава спагетите напомнят много на пържения нудълс от китайската кухня). Нещо, което също се получава вкусно и открих наскоро - соев сос с малко лимонов сок, много вкусно и свежо.

Ами това е. Спагетите са много лесни, гарантирано вкусни и позволяват доста експерименти. Надявам се да опитате и след това да споделите впечатленията си.
Добър апетит!




























Какъв по-добър завършек от споделената вкусна храна с любимия човек и чаша вино...

Няма коментари:

Публикуване на коментар