петък, 28 септември 2012 г.

Хайде на суши!

"Суши, суши...", "О, виж, суши!", "Суши?"... Това са само част от възгласите, които чувах това лято на работното ми място. Да, през топлите дни на 2012 г. се подвизавах на това местенце, наречено "Oki sushi". Ако някой желае, може да разгледа профила на заведението във Facebook. Няма как да предложа връзка към него, тъй като с тази социална мрежа сме на "Вие", дори не се поздравяваме, когато се срещнем. Просто се подминаваме взаимно - нито тя ме забелязва, нито аз имам желание да й предоставя каквато и да е информация за мен под формата на "фейсбук акаунт"...

И така. Всичко започна още в края на месец юни, когато отидох на интервю, харесаха ме (поне така мисля, пък и ме взеха на работа), на мен също ми хареса там и... започнах. Малко по малко, после повече и повече... Постепенно дните се занизаха, аз свикнах с обстановката и по-голямата част от времето ми преминаваше в "Сушито".

Честно да си призная - беше ми интересно, приятно и много полезно. Научих се на още повече търпение, на това да се справям в напрегнати ситуации. Научих се да не обръщам внимание на човешката глупост и наглост (съжалявам, но съществува и броди сред голяма част от българските клиенти). И не на последно място - научих се да правя и суши. Не е никак лесно. Цял ритуал си е дори миенето на ориза. Както казваха шефът ми и колегата Вальо "миенето на ориза си е медитация". Да си призная, понякога ми беше скучно, защото 20 минути да плакнеш тези зрънца и да стоиш на едно място... Но - търпение му е майката, нали така се шири в съзнанието ни тази звучна мисъл...

Успях да свия няколко успешни ролки суши, успях и да се проваля с някои. Но важното е, че методът ми е показан, опитах се да го усвоя, пък като нищо един ден ще се пробвам и вкъщи да си направя суши. Ето ги и моите творения:

      Това е маки авокадо. Вътре има сирене "Филаделфия" и сусамче, абе много е вкусно.


Това са два вида суши. Разликата между тях е, че при едното норито (водораслото) е отвън, а при другото е отвътре. Вляво е Веге рол, а вдясно - маки октопод. Вегетарианската част от хапването в случая е отново с "Филаделфия", сусам, а зеленчуците са авокадо и морковче. Октоподчето - то се къпе в малко майонеза и е страшно вкусно.

Това беше една моя импровизация, в която включих Мини калифорния рол - ролка, която приготвих със сьомга, авокадо, "Филаделфия" и много сусам. Топченцата, които красят другата част от дъската, са т.нар. нигири. И тяхната изработка си е сложен процес - трябва да се оформят много внимателно, така че всяко зрънце да си намери местенце, но да не пречи на другото. Идеята е да има форма, но самото топче да не е сплескано, за да попива добре в него соевият сос и да е вкусно. В случая моите нигирита са със скаридка, сьомга и октоподче.


Моите произведения не стигаха до клиентите, защото все още се учех. Но пък колегите казваха, че са "перфектни". Моят стомах определено беше на същото мнение.

"Суши", по думите на моя шеф, означава "вкусен ориз". Грешна е асоциацията ни за ориз със сурова риба. Самата сурова риба може да се хапне отделно и се нарича "сашими" - голяма вкусотия е. Суши като ястие не е нещо претенциозно и изискано, а по-скоро вкусна "закуска". Традиционно се сервира с маринован джинджър/джинджифил (розовите парченца в бялата сосиерка), чиято роля е да неутрализира вкуса на дадено суши, за да се усети добре вкуса на друго, както и със соев сос с уасаби. Уасаби е японска горчица, която се приготвя от японски хрян. Зелена е на цвят, доста специфична като вкус и....да, човек добре си поплаква при консумацията й. Но не повече от това да приготвиш уасабито - що сълзи потекоха тогава. Но прав е Марти (собственикът на заведението) - "Уасабито е най-приятната причина човек да си поплаче". В умерени количества комбинацията между уасаби и соев сос е изключително вкусна и незаменима при хапването на суши. Иначе суши може да си направи всеки, който има желание. Просто трябва малко търпение и усвояване на някои тънкости. И... воала, имаме си една голяяяма вкусотия!

Сега ще ви представя и хората, с които си прекарахме добре в "Сушито". Колегите ми - Вальо и Сани. Големи симпатяги. Благодаря ви за чудесните моменти, беше ми много приятно да работя с вас!



Големи майстори са. Готвят страшно вкусно и бяха много търпеливи, за да научат и мен да приготвям вкусно суши. Вальо, Сани, страшни сте. Ама не се сърдете, биричка едва ли ще пием заедно - нали знаете, че и с алкохола сме на "Вие". Иначе може да ви правя компания. Желая ви много успех във... всичко. =)






На тази снимка са трите гряха - така и не запомних кои са, но пък са интересни. Статуетка на Буда, който се опитва да ми открадне зеления чай с жасмин, ама не, не си го давам. А долу се показва Те Макито със сьомга на Сани - беше специално за мен!

Тук се подвизават госпожица Розовелка - ръчна изработка на Сани. А до нея са големият "гад", както Вальо го нарече (тайнственият жабок, за който знаем само, че е подарък и толкова), и Прасчо, който събира бакшиши от доволните клиенти. Абе, уютно местенце е "Сушито".

И ако ви се хапва суши, без да имам за цел да правя реклама, "Oki sushi" наистина е правилното място. Цяло лято прекарах там и мога да го потвърдя. Храната се приготвя с голямо старание и внимание. Все пак всяко оризче е от значение и е на мястото си, за да може всички зрънца заедно да създадат толкова вкусното японско нещо, наречено суши. Иначе, ако не греша, родоначалник на това ястие са корейците. Знаят какво да хапват хората и това е.

И за да не звучи прекалено родоотстъпнически тази публикация, ще завърша така - опитайте суши, няма да ви отрови суровата риба (а има толкова много вариации), ще останете доволни. Хубаво е човек да има смелост и да експериментира в живота си. Било то и с хранителните си навици. НО, появява се едно "но" - не забравяйте и българските ястия, които по нищо не отстъпват като вкусови качества. В подкрепа: "What is patriotism but the love of the food one ate as a child?"  ~Lin Yutang

Да ви е сладко - и на трапезата, и в живота!

2 коментара:

  1. Гери, тази публикация е толкова красива, полезна и много вкусна! Благодаря ти, че я сподели! Сушитата ти са наистина много красиво оформени и безспорно вкусни, защото са с любими продукти! Поздравявам те за публикацията!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че ти харесва, Кате! Тя е старичка вече, но реших, че може да ти хареса, защото забелязвам общата ни любов към сушито. :)
      Много ти благодаря за милите думи. А аз те поздравявам за всичко, което правиш.
      Слънчев и усмихнат ден от мен! :)

      Изтриване