Да говорим с действия!

Един домат и право в целта

Всички българи си приличаме. Говорим много, ама наистина много. И на всякакви теми. Най-вече политика и футбол, нали така. Най-важното е, че не само говорим, защото сме информирани, но разбираме това, което казваме. Големи разбирачи сме, ей.

Но само с говорене не става. Трябва и акъл, така беше казал някой някога... И с право!

За да има какво да кажеш, трябва да си наясно какво точно говориш, защо и как ще го сториш и на кого ще казваш каквото и да е. И тъй като вече няма кой да чуе говоренето ни, защото ние наистина говорим много, един българин реши да говори с действия.

Николай Колев-Босия определено беше наясно какво ще говори, защо и как ще го направи и на кого ще го каже. Именно него визирам като човека, говорещ с действия.

Босия беше предупредил за деянията си. На 14 ноември в блога си той бе написал отворено писмо до шест институции в държавата, които смята за корумпирани и действащи не за, а против българското общество. В обръщението си той ясно се заканва, че ще хвърли по един развален домат срещу сградите на Народното събрание,  Президентството,  Министерския съвет, Съдебната палата и срещу сградите на БНТ и БНР. Аргументите си той заявява ясно и  категорично. А обмислените действия открито съобщава, за да бъде протестът му явен.

И какво се случи? Босия успя да захвърли първия нарочен домат срещу Народното събрание и веднага бе арестуван от... 40 полицаи. Колко ли опасен за обществения ред е този човек, щом цели 40 представители на пазителите на вътрешния ред се втурват, за да го арестуват? И го правят. Николай Колев е задържан за 24 часа, срещу него е заведено прокурорско дело и го заплашват 2 години затвор.

Разбира се, че това е правилно, няма две мнения. Толкова опасен човек, борещ се за принципите и правата на българския народ, имащ смелостта да изрази мнението си публично, задължително трябва да бъде арестуван и да преживее поне 2 години в нашенските затвори. Делото му е непростимо и по нищо не може да се сравни с ненаказаните умишлени убийствата или с лекарските грешки, погубили толкова много животи. Примерите могат да продължат до безкрай. Но колкото и много да са, те са просто прашинка, а лошотията на Босия е ураган за българското общество.

Явно така смята властта. Така смята, така действа. За радост има и други хора, които също мислят, но по-трезво. Точно те на 24 ноември, 10 дни след отвореното писмо на Босия и 4 дни след ареста му, решиха да се организират и да покажат подкрепата си към Колев. Според някои медии те са били стотина, според други – 200, според трети – 400. Броят в случая не е толкова значим. Важното е, че все още има будни граждани, които изразяват ясно позицията си и не се страхуват за последствията. А в нашата държава захвърлен домат се наказва с 2-годишна присъда, внимавайте.

Какво ли ще последва след тази т. нар. „доматена революция”? Дали разумът на българина е готов за истинска революция и промяна? Може би зрънцето надежда е пуснало вече своите корени в закостенялата от предразсъдъци, потиснатост и апатия почва. Може би то скоро ще покълне, ще порасте и ще дава своя плод, който да храни със сила и трезва мисъл родното съзнание.

И може би точно тогава не ще се чува навред колко окаяна е държавата ни, колко крадлива е властта ни, колко егоистичен е народът ни. Тогава ще търсим промяната, ще се борим за нея и ще доживеем да я видим. Горда и разтърсваща, постигаща своите успехи.

А може би това зрънце надежда ще е просто едно доматено семе, което ще загние върху стената на Народното събрание? И без да има почва, в която да пусне корените си, да покълне и порасне, ще бъде безвъзмездно забравено.

Казват, че една птичка пролет не прави. Да видим дали един домат ще го стори. Доматът на раздора, доматът на новото сътворение. Доматът, който ще просветли бъдещето ни, за да живеят по-добре българите, за да имат равни права, които честно да защитават и устояват, за да може разумно да защитават позицията си и успешно да постигат целите си – тук, в родната България.