събота, 10 ноември 2012 г.

Есенно и уханно



Даа, такъв е днешният сладкиш. Есенен, вкусен, уханен... Все хубави неща. Отново е по рецептата на Рени55, която съм показала в публикацията "От нищо нещо". И както се заканих тогава, че този кекс ще се прави със сигурност отново, сега и го изпълних. Наистина се потвърди тезата за свободата при експериментите с него. Днешният опит си беше точно такъв експеримент.

Вкусотия с дюли




Ами, това е моят кекс. И сега да кажа за дюлите, няма как да ги пропусна. Един толкова лъчезарен човек, толкова добродушен и усмихнат - дядото на моя приятел, ги гледа с голяма любов. Сякаш са му рожби. Всеки път ми казва да ги пренасям много внимателно, за да не ги нараня. Голям човек е. Всичко умее. И толкова ароматни и вкусни дюли отглежда, че не е истина... Да са живи и здрави - и той, и жена му.
Да се върна към кекса. Тъй като дюлите са си доста големи, използвах малко повече от половин дюля. Настъргах я и я смесих с кексовото тесто преди печенето. Добавих и настъргана на ситно кора от един лимон (такъв приятен аромат създаде...). Направих и друго - наредих парченца дюля на дъното на формата, за да може да са отгоре, когато извадя кекса.

За разкош си избрах карамелена глазура, която се прави от равни части захар и гореща вода - като се карамелизира захарта, внимателно се добавя гореща вода и се вари до желаната гъстота. Това е. При мен беше около половин чаена чаша захар и малко по-малко водичка.
Какво да кажа, скоро ще мисля и нов вариант.


То бива вкусотия и леснотия, ама чак толкова... Рени, да си жива и здрава за чудната рецепта.



За финал показвам едно слънчево есенно утро - точно като моя кекс!




Няма коментари:

Публикуване на коментар