Великденски краски

Знам, че не е най-шареното време навън, но... Важното е отвътре да ни е светличко и цветно. :) И усмихнато, разбира се! А усмивките често се свързват с детските спомени. Точно такива ме връхлетяха, когато снимах ето тази тревичка, която аз познавам като великденче.

Та оттам и идеята да попътувам към годините, когато всевъзможни тревички и цветчета бяха обект на игрите ни.
С въпросното великденче си правехме венчета, които след това гордо слагахме върху косите си и се хвалехме колко сме хубави. Не знам дали е редно, но пък понякога и хапвахме мъничките им цикламени цветове. По-точно основата им, която е светла, почти бяла, и е чудно сладичка!

Рициновите листа (от тези с по-големите размери) бяха кокетните ни малки чадърчета...

Глухарчетата пък бяха нашите гадатели. Всяко дете си пожелаваше нещо и смело издуваше бузи, така че всички "парашутчета" от глухарчето да се разнесат из въздуха... Тогава се сбъдвали желанията. Но бяхме и много внимателни! Защото мислехме, че ако някое от въпросните "парашутчета" влезе в нечие ухо, от него се оглушава...

Не знам защо, но вярвахме, че не бива да докосваме жълтурчетата... Щели да ни окапят косите. Иначе жълтурчета наричахме жълтите глухарчета.

Тревичка, която наподобяваше малка четчица, навлажнявахме и се лакирахме с нея... Що за идея, момичешка работа. ;)

Съцветието на живовляка, което оприличавахме на копие, извивахме по странен начин и успявахме да превърнем тревичката в своеобразен лък, а самото съцветие ставаше стреличка. Та така водихме "война".

От друга тревичка пък, овчарска торбичка, изобретявахме музикални инструменти. Сега да не помислите, че сме били скрити гении... ;) Не, просто притискахме листенцата й към стъблото (а те приличат на малки сърчица). След това, разклащайки тревичката, тя леко шумоли, а според нас звънеше.

Сещам се, че с пъпчици мак правехме малки балеринки или пък принцеси, кой както ги вижда. Просто разтваряхме пъпчицата и отвътре се показваха различни по цвят роклички... Детска фантазия. :)

Няма да забравя играта за "Царя", но пък не помня какъв беше плевелът, който използвахме. Става въпрос за откъсването му, поставянето му и после уж хвръкването му. А "заклинанието" беше "Отишъл царят на война и се върнал без глава".

С едно цвете, което наричахме кученце, редовно имитирахме кучешки лай (стискайки самия цвят)..

А с по-тънички листа, отново от плевели, правехме страхотни, пронизващи звуци. Целта е да се постави листото плътно между двата палеца. А после... После следваше забавата.

С върбови клони пък си правихме въдици. След това ходихме за риба. Най-често (а това "често" си беше доста рядко) си хващахме малка мряна, на която най-много се радваха котета ни.
*Руми, много благодаря за подсазките относно имената на тревичките! :)

Сигурно ще изплуват и още дивотии, ако се заровя по-усърдно в спомените си. Но най-важното е, че бяхме наистина безгрижни и свободни - за пакости, за веселби, за игри и много забавления.

И в този дух ми се иска да ви подсладя с нещо, което много хора свързват именно с детството си. Аз открих този сладкиш сравнително скоро - когато бях първи курс. Как ли? Една колежка ми разказваше за най-вкусния сладкиш, който баба й приготвяла. И аз, разбира се, поисках рецептата. Направих го без да подозирам какво ще получа, а после... После заобичах този десерт! И днес точно с него ще ви почерпя, но следвайки друга рецепта (просто обичам да разнообрзявам) - тази на Гисчо. Съвсем леки промени съм направила, но като цяло всички рецепти за този десерт си приличат.

И с едно усмихнато намигване ви приканвам да се подсладите добре, да развихрите въображението си и смело да се вдетините. Понякога е толкова приятно! ッ

 

 

 

Сладкиш "Агнес"

 

 

Необходими продукти за блата:

- 5 белтъка;

- 125 г краве масло;

- 3/4 ч. ч. захар;

- 1 ч. ч. брашно

- 2 ч. л. бакпулвер;
- 1 ч. ч. смлени орехови ядки.

Белтъците се разбиват с щипка сол на сняг. В отделен съд, отново с помощта на миксер, полутечното масло и захарта се разбиват до получаването на пухкав маслен крем (който е малко по-рядък от нормалния, защото и маслото е почти течно). След това двете смеси се обединяват внимателно (може и с шпатула). Постепенно се добавя брашното, в което предварително е сложен бакпулверът. Обединява се всичко и накрая следват орехите. Разбърква се хубаво, като е важно да се запази обема на тестото.

В тавичка се слага хартия за печене и се разпределя кексовото тесто. Заглажда се и се пече в предварително загрята на 180° C за 30 минути (щом леко порозовее, блатът е готов).

Аз проверих и с клечка за зъби - излиза идеално суха.

Изпеченият блат се изважда от фурната и се оставя около час, за да изстине напълно.

Необходими продукти за глазурата: 

- 5 жълтъка;

- 3/4 ч. ч. пудра захар;

- 5-6 капки лимонова есенция. 

Всички продукти за глазурата се смесват и се разбиват продължително време с миксер до получаването на гладък крем, който се разпределя върху изстиналия блат.

Сладкишът се връща във фурната и се суши на 80° C за 10 минути. След това фурната се изключва, а десертът вътре се "забравя" за няколко часа или за една нощ.

Аз винаги го оставям да престои цяла нощ (приготвям го късно вечерта), защото обичам глазурата да е суха и да наподобява вкуса на целувки. 

Готовият сладкиш се реже с топъл и сух нож (ножът се потапя във вряла вода и се подсушава), като се внимава, за да не се натроши глазурата. Най-разпространеният начин за поднасяне е във формата на ромб.

 

Страшно много харесвам този сладкиш! Преди малко открих, че идеално се съчетава и със сладолед. 

Гисчо, сърдечно ти благодаря за сполучливата рецепта! За мое щастие аз също имах домашни яйца, така че мога да се похваля със също толкова жълтички агнеси. ;)

 *                     *                    *

Желая на всички светли празници с пожелания за здраве, щастлива споделеност, вкусни моменти и шарени емоции!

Честит Великден!