Почти...

Преди малко повече от месец Веси ми напомни нещо, което не биваше да забравям...

Мил спомен с вкус на лято и аромат на домашен уют. Толкова простичко и още по-любимо - на всички в "моето вкъщи". Приготвяше го... дядо. Това си беше изцяло негов специалитет, който събираше единодушно всички ни. В компанията на бучка сирене и пържени зеленчуци (тиквички, патладжани или чушки) дядовата манджичка се преобразяваше.

Вече второ лято това ястие липсва на трапезата, няма го майстора му. Макар още да помня обясненията на дядо колко било лесно, убедих се - лесно е, но вкусът не е същият. Два пъти се пробвах - веднъж в "моето вкъщи", веднъж в "общото вкъщи". Вторият опит беше по-сполучлив, но нито веднъж не усетих онзи познат вкус. Сигурно няма и да го усетя...

И сега "историята". Слагам я в кавички, защото не знам дали е достоверна, или беше дядовото разбиране за названието. Чеиз манджа. Защо ли? Защото чеизът, казваше той, се свързва с младата булка, която е все още неопитна, не знае много за домакинството и не умее да готви разнообразни ястия. И Чеиз манджата е една от малкото, които знае как да приготви - защото е лесна, защото включва най-обикновени продукти, които се намират във всеки български дом, и защото е питателна.

Чеиз манджа

Необходими продукти за 5-6 порции:

- 1,5 л студена вода;

- 1 средна глава кромид лук;

- 3-4 с. л. олио;

- 1 с. л. червен пипер;

- 1 среден картоф;

- 1/3 ч. ч. ориз;

- 300 мл доматен сок;

- 100 мл доматено пюре;

- 2 щипки захар;

- 1 яйце;

- сол на вкус;

- пресен магданоз.

*Има два начина за приготвяне - с и без запръжка. Първият път не запържих нищо, втория път запържих (него виждате на снимката). Разлика не усетих. Лично аз предпочитам да не запържвам, но всеки би могъл да избере сам.

Във варианта със запръжка: в сгорещеното олио се задушава ситно нарязаният лук, под капак. Щом лукът омекне, се слага червеният пипер, разбърква се и се налива студената вода. Добавя се нарязаният на средни кубчета картоф. Всичко се готви на умерен огън до полусварено състояние на зеленчуците. Тогава се добавя измитият ориз. Щом лукът, картофът и оризът са напълно сварени, се слагат доматите (може да се ползват консервирани домати, прясно настъргани домати, както и доматено пюре) заедно със захарта. Ястието се оставя да поври 3-4 минути. Отделно се разбива едно яйце, което се налива към врящата манджа, така че да се пресече и да стане на "парцали" (леко се разбърква с вилица при добавянето). Посолява се на вкус, маха се от огъня и се поръсва с пресен магданоз.

Във варианта без запръжка: в тенджера се слагат водата и олиото, както и нарязаните лук и картоф. Щом зеленчуците са полусварени, се добавя измитият ориз. И след това начинът на приготвяне е като във варианта със запръжка.

Ами, това е... Аз готвих според мамините напътствия (или по-скоро спомени).

Дядо обичаше да комбинира с пържени зеленчуци, на мен ми стига само малко сиренце. Запръжката, както казах, е въпрос на предпочитание. Захарта - тя се слага, за да неутрализира малко киселинността на доматите. Което ми напомня - дядо обичаше да готви Чеиз манджата с много узрели, дори презрели, домати, които си настъргваше предварително.

Простичко, нали? И толкова скъпо за мен! Почти си спомних...

Опитайте, докато има още вкусни зеленчуци. Надявам се, че ще ви се услади. ;)