неделя, 20 септември 2015 г.

Почти...

Преди малко повече от месец Веси ми напомни нещо, което не биваше да забравям...

Мил спомен с вкус на лято и аромат на домашен уют. Толкова простичко и още по-любимо - на всички в "моето вкъщи". Приготвяше го... дядо. Това си беше изцяло негов специалитет, който събираше единодушно всички ни. В компанията на бучка сирене и пържени зеленчуци (тиквички, патладжани или чушки) дядовата манджичка се преобразяваше.

Вече второ лято това ястие липсва на трапезата, няма го майстора му. Макар още да помня обясненията на дядо колко било лесно, убедих се - лесно е, но вкусът не е същият. Два пъти се пробвах - веднъж в "моето вкъщи", веднъж в "общото вкъщи". Вторият опит беше по-сполучлив, но нито веднъж не усетих онзи познат вкус. Сигурно няма и да го усетя...

И сега "историята". Слагам я в кавички, защото не знам дали е достоверна, или беше дядовото разбиране за названието. Чеиз манджа. Защо ли? Защото чеизът, казваше той, се свързва с младата булка, която е все още неопитна, не знае много за домакинството и не умее да готви разнообразни ястия. И Чеиз манджата е една от малкото, които знае как да приготви - защото е лесна, защото включва най-обикновени продукти, които се намират във всеки български дом, и защото е питателна.



Чеиз манджа




Необходими продукти за 5-6 порции:
- 1,5 л студена вода;
- 1 средна глава кромид лук;
- 3-4 с. л. олио;
- 1 с. л. червен пипер;
- 1 среден картоф;
- 1/3 ч. ч. ориз;
- 300 мл доматен сок;
- 100 мл доматено пюре;
- 2 щипки захар;
- 1 яйце;
- сол на вкус;
- пресен магданоз.

*Има два начина за приготвяне - с и без запръжка. Първият път не запържих нищо, втория път запържих (него виждате на снимката). Разлика не усетих. Лично аз предпочитам да не запържвам, но всеки би могъл да избере сам.

Във варианта със запръжка: в сгорещеното олио се задушава ситно нарязаният лук, под капак. Щом лукът омекне, се слага червеният пипер, разбърква се и се налива студената вода. Добавя се нарязаният на средни кубчета картоф. Всичко се готви на умерен огън до полусварено състояние на зеленчуците. Тогава се добавя измитият ориз. Щом лукът, картофът и оризът са напълно сварени, се слагат доматите (може да се ползват консервирани домати, прясно настъргани домати, както и доматено пюре) заедно със захарта. Ястието се оставя да поври 3-4 минути. Отделно се разбива едно яйце, което се налива към врящата манджа, така че да се пресече и да стане на "парцали" (леко се разбърква с вилица при добавянето). Посолява се на вкус, маха се от огъня и се поръсва с пресен магданоз.

Във варианта без запръжка: в тенджера се слагат водата и олиото, както и нарязаните лук и картоф. Щом зеленчуците са полусварени, се добавя измитият ориз. И след това начинът на приготвяне е като във варианта със запръжка.




Ами, това е... Аз готвих според мамините напътствия (или по-скоро спомени).

Дядо обичаше да комбинира с пържени зеленчуци, на мен ми стига само малко сиренце. Запръжката, както казах, е въпрос на предпочитание. Захарта - тя се слага, за да неутрализира малко киселинността на доматите. Което ми напомня - дядо обичаше да готви Чеиз манджата с много узрели, дори презрели, домати, които си настъргваше предварително.

Простичко, нали? И толкова скъпо за мен! Почти си спомних...

Опитайте, докато има още вкусни зеленчуци. Надявам се, че ще ви се услади. ;)






36 коментара:

  1. Интересна манджичка, Гери.
    Не съм я чувала досега, но ми хареса идеята.
    А тези спомени са най-мили...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Иле, може и дядо да си я е измислил, или просто да я знае от майка си. Ама наистина си беше вкусна. :) Е, моята също, но не по неговия начин. :)
      Поздрави!

      Изтриване
  2. Ей такива семпли манджички най си ги обичаме и ние!
    Чудесна е, Гери! Аз също избягвам да запържвам напоследък, но точно този тип ястия с лека запръжка са ми по-вкусни. А снимките - разкошни!
    Слънчева седмица, другарче! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мими, наистина според мен няма разлика. Аз определено избягвам запържването в каквато и да е форма, но всеки според здравето и предпочитанията. :)
      Благодаря ти, усмивки за теб!

      Изтриване
  3. Ето такива домашни ястия, овкусени със спомени са ми най-любими! Не знам в кое се крие съставката, но наистина има ястия, които не може да достигнем като вкус, освен ако не са приготвени от тези скъпи за нас хора.
    Много апетитна се е получила и твоята гозба, Гери! А и историята ми хареса.
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Светле, аз май знам в кое се крие... В сантименталната стойност. ;)
      Но е факт, че никога не е същото...
      Така или иначе вече ще трябва да си я готвя аз, дано някога я докарам така, че да съм доволна. Не че не си я хапвам и по моя си начин. ;)
      Прегръдки и от мен, Светле!

      Изтриване
  4. Винаги правя баница по един и същ начин, наследена бабина рецепта. Е никога не я докарвам, така както баба я правеше. А съвестно си бях записала всичко, стъпка по стъпка.
    Ще изпробвам тази "Чеиз маджа", обичам такива семпли, носещи уют вкуснотии.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дими, надявам се да Ви хареса дядовата манджичка! Ние вкъщи си я хапвахме с голяма обич. :) А бих се радвала, ако споделите и бабината баница, тези рецепти заслужават най-много вниманието ни!
      Благодаря за доверието, хубава вечер Ви пожелавам!

      Изтриване
  5. I loved my grandfather, he was stepdad to my mom, but he was great man,with big heart and great soul. Enjoy your meal with great memories. Hugs my dear Gery:)))

    ОтговорИзтриване
  6. Оооо, толкова вкусно звучи, а и така апетитно се е настанила в купичката тази манджичка, Гери!!
    Разбирам те напълно, че винаги ще ти напомня за човека, който я е приготвял (в оригинал) и като чели все нещичко ще й липсва когато ти я правиш - това ще е любовта, която той е ръсвал в тенджерката! Но пък всеки път когато я правиш споменът за него ще е с теб, ще те вдъхновява и ще внася онзи домашен уют и в твоя дом!!
    Радвам се, че и други опитват и готвят старите бабини (е и дядови) простички, но мнооого вкусни селски манджички (аз лично много често го правя)!
    Прегръдка и хубав ден, миличка!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Руми, така е и ти благодаря за казаното! :)
      А за селските манджички - обожавам ги!
      Прегръдки най-сърдечни. :)

      Изтриване
  7. Ех, че хубаво, Гери -
    вкусно, красиво и интересно - страхотна си...
    Благодаря, поздрави за теб и прекрасна есен!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Съвсем простичко, Дианка, като най-милите ни неща...
      Благодаря ти! И искрено съжалявам, че бях възпрепятствана в събота...
      Пожелавам ти хубава вечер! :)

      Изтриване
  8. Гери, така се развълнувах от тази публикация...Загубих своя дядо(единствен), когато бях на 20, почти както и ти...Много го обичах. От тогава - повече от 20 години...не се бях сещала скоро за него, живота си върви. Но днес ти ме накара да се просълзя...И тъкмо си помислих, че моя дядо не ни е готвил, той си гледаше "мъжката работа", но се сетих - имаше едно нещо, което ни приготвяше - зимата, през ваканцията, когато е бил по-свободен - ще направя някой път и ще споделя - нещо още по-простичко...Тогава го питахме, около печката на дръвца "Дядо, разкажи за старо време" и той разказваше ли, разказваше - толкова ни е било интересно...но вече почти не помня какво, само си спомням колко хубаво ми е било...
    Колкото до вкуса на манджичката - сигурна съм, че не е същото, нищо не се повтаря на този свят...макар любимите ни хора да са вечно в сърцата ни.
    Ще направя тази твоя, дядова рецепта непременно и ти благодаря за това, че ме върна в друго време, време на абсолютно безгрижие...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Веси, аз ти благодаря! Ти си основната "виновница", а аз ти обещах. :) Когато мога, опитвам винаги да спазя дадената дума. :) Надявам се да ти се услади и на теб!
      Прегръдки най-сърдечни ти изпращам!

      Изтриване
  9. Гери,
    и аз си спомням много простички ястия от кухнята на моите баба и дядо.Даже прадядо ми приготвяше много вкусни, простички и изпитани рецепти.Старата ни селска кухня от позабравени ястия е много вкусна Гери.По нашия край твоето ястие не е известно и аз ти благодаря,че ни го представи.Чудесни снимки и представяне, ще го изпробвам веднага щом се прибера на село със зеленчуци от нашата градина.
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ели, радвам се, че ти харесва! И да, права си за нашата си българска кухня, с която народът ни е оцелявал толкова години... В тази връзка - ще ми е драго да споделиш и ти тези бабини и дядови вкусотии, за които разказваш. :)
      Дано да ти хареса манджичката, а приготвена с домашни зеленчуци - тогава ще е наистина вкусна!
      Поздрави и от мен! :)

      Изтриване
  10. Аз мила ми Гери, никога не съм чувала и опитвала, тази със сигурност мнооого вкусна гозба. И както всички прости и гениални рецепти съм убедена, че и тази е такава! Още тези дни ще я опитам, обещавам си, защото ми стана любопитно :)
    Виж мила, какъв хубав спомен и как намираме все едни такива малки дребни и много скъпоценни нещица, които да ни напомнят за скъпите за нас хора, :)
    Прегръщам те топло, милото ми Гери!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Танче, то може би само в моята къща сме я чували, ако дядо си я е измислил... :) Няма и да разберем. Но пък милите спомени остават, много си права. :)
      И аз те прегръщам силно, мила ми Таничка!

      Изтриване
  11. Какво чудно име има тази манджа, Гери! И ако е измислено от дядо ти, значи е още по-хубаво за теб, нали :) Интересни истории е разказвал и внучето запомнило :) Дори и никога да не доближиш до онзи вкус, пак ще ти харесва тази манджа точно защото е придружена със спомени. Знам го ...
    Прегръдка, Гери, и вкусна вечер!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Албенче, и на мен ми е много мило, като се сетя за тази вкусотия... Още го виждам как пълни една от най-големите мамини тенджери с нея, а после всички хапват с такъв апетит... Иначе дядо не беше особено приказлив, но имаше блага усмивка, която се надявам винаги да помня.
      Прегръдки и от мен, Албенче!

      Изтриване
  12. Благодаря за тази рецепта, много вкусна се получи за мен, подправена с джоджен!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Еее, страшно се радвам! Ето това ми дава смисъл, признателна съм Ви! Да ви е сладко вкъщи - по ваш си личен начин! Поздрави и благодаря за доверието, Наталиян! :)

      Изтриване
  13. Гери,
    малко се натъжих от публикацията :( Прегръщам те. Хубавото е, че хората, които ни обичат, възпитават и преминават през живота ни ни учат на нещо ново, красиво и ни дават вяра, устрем и посока, за да се развием, да станем такива каквито сме.
    Дядо ти е бил мъдър човек, а ти си възприела добри рецепти и усет към живота от него.
    Ястието изглежда страхотно, ще се радвам да събираш тук повече такива позабравени от миналото манджи.
    Прегръдки и хубави есенни дни, Гери!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Еее, Дани, няма да се натъжаваме... Само с усмивка и напред, нали така! А в душата си живеят всякакви емоции, няма начин. :) Прегръщам те и аз силно!
      И аз бих се радвала да събирам такива рецепти... Ще ми се бабата на моя човек да ми напълни една тетрадка с нейни вкусотии (как вкусно готви тази жена!), ама нещо не мога да я убедя...
      Усмивки ти изпращам, мила ми Дани! :)

      Изтриване
  14. Гери, благодаря ти мила за щедростта да споделиш с нас тези спомени и тази рецепта! Толкова съкровена, толкова лична и изпълнена с толкова топлота, която само спомените за прегръдката на дядо може да даде! Ще опитам тази ваша гозба при първа възможност и съм сигурна, че твоя дядо е много горд с резултата от снимките! Прегръщам те силно!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Люска, аз пък благодаря, че ви има, защото споделянето нямаше да е същото без всички вас! Прегръщам те и аз много!
      П.П. И да знаеш, че наистина много ме е яд за събота! Дано всяко зло да е за добро...

      Изтриване
  15. Мила ми Гери! За пръв път от месеци влизам в блогър и след моя блог, ти си първият, в който дотичах да видя какво се случва. Толкова миличко ми стана! И аз така имам едни мили спомени от хубави хора, които вече не са сред нас...
    Благодаря ти, че споделяш тази рецепта с нас! И, макар че, както ти каза - вкуса никога няма да е точно онзи, с всяко приготвяне човек се чувства някак по-близо. :)
    Много те прегръщам!

    ОтговорИзтриване
  16. Ето я хубавата дядова манджичка, за която ми говори! Сега стигнах до разхождане из любими местенца чак и от теб започвам :) И ако патето не плесне още веднъж през клавиатурата, ще прочетеш това ;)
    Страхотни снимки и истории виждам при теб от септември насам <3
    Голяяяяяяяяямо гуш!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Еее, ама винаги сте ми добре дошли! Нали знаеш, че щом ви видя/чуя, и ми е по-добре. :) Пък Йоанка нека натиска по клавитурата, тя знае къде е, затова така действа. :)
      Много, много ви прегръщам и аз!

      Изтриване
  17. Насълзи ме, Гери... Съжалявам за загубата ти :( Храната и споделените вкусни рецепти правят близките вечни и никога няма да ги забравим. Манджичката на дядо е страхотна! Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Зори, никакви сълзи! Това са моменти, в които и ние, и хората, за които си спомняме, заслужаваме да споделим с усмивка. А аз най-малко искам да те натъжавам... Я погледни малкия Съни, цялото щастие е в него! :) Много ти благодаря, пргръщам те и аз!

      Изтриване
  18. Моят дядо не ми е готвил ... но пък на бабините манджички още помня вкуса. Вредни били запръжките, ама все така си готвеше жаничката и до 82 години доживя. И продуктите имаха друг вкус скъсани от градината и ястието ухае чак до съседния двор че и след него :)
    Ще пробвам чеиз маджата на твоят детко Слънчице! С най-голямо удоволствие :)
    Прегръщам те!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дани, още може да ухае през няколко къщи, да знаеш! Аз вярвам, че никога няма да го загубим това!
      Много ти благодаря, прегръщам те и аз! :)

      Изтриване