Може да не мога, но мога да обичам

Точно такива са взаимоотношенията ни с негово взискателно величество Месото. Обичаме се, но с мярка. На приливи и отливи - понякога се търсим, понякога не искаме и да се видим. Едно обаче е сигурно - не сме се опознали напълно... Защо ли? Защото колкото и топли чувства да пазя към някои вкусни разновидности, не смея да се впусна в приготвянето им. Като някаква незнайна зона, в която тайничко навлизам, наслаждавам се на питателния вкус, но за кратко и отстрани.
Сходен е случаят и с предложението ми за днес. Страшно ми е вкусно, страшно ми е мило, ама... Не съм го готвила аз. :))) Майсторът е друг! Аз месо така не мога да сготвя, признавам. Поне не сега. Един ден... Да се надяваме!
Та за майстора говорех... Ама наистина си е майстор. Обича да готви, но с едно верую: "Аз обичам да експериментирам!" И му се получава. Различно, но вкусно. Сигурно заради мерака или липсата на притеснения... Не знам. Но благодаря сърдечно за чудната манджичка на таткото на моя човек. Най-вече за усилието да си спомни как точно я е сготвил и какво е сложил в конкретния момент. Но "...нали трябва да я опиша в блога, как така на око?" :)

Чорба от телешки джолан

 

Необходими продукти: 

- около 1 кг телешки джолан с кост;
- 100 мл зехтин;

- 30 г масло;

- 2 глави лук;

- 1 голям картоф или 2 по-дребни;

- 1-2 моркова;

- 1 скилидка чесън;

- 2 бр. дафинов лист;

- 1 ч. л. риган;

- 1-2 ч. л. чубрица; 

- сол на вкус.

Телешкият джолан се слага да се свари на слаб огън. Може да се сложи и телешка опашка, която да направи бульона още по-ароматен. Добавят се дафиновите листа и едната глава лук, разрязана на две-три.
Когато месото се свари, се обезкостява и се нарязва на ситно.

Бульонът се оставя да изстине. Когато се утаи лойта, тя се маха, а бульонът се прецежда, за да се отдели утайката.

Месото отново се връща в бульона и се слага да заври. Посолява се на вкус.

Отделно в тиган се сгорещяват зехтинът и маслото. В тях се запържват измитият и нарязан на кубчета картоф, както и нарязаните на ситно моркови и втората глава лук. Само за аромат се добавя цяла скилидка чесън, която после се отстранява.

Запържените за кратко зеленчуци се добавят към врящия бульон и се готвят до пълното им сваряване (може да се опита, за да се провери дали са омекнали).

Накрая се добавят сухите подправки – риганът и чубрицата.

И щипка любов!

*Препоръки – чорбата може и да се застрои, но в случая е бистра.

Бульонът от телешки джолан може да се ползва за шкембе чорба (водата, в която се вари шкембето, се изхвърля) – става вкусно.

Месото от джолана може да се ползва за мезе или за друга манджа.

 
Гарантирам за вкуса! Беше си мераклийска тази чорбица, ама и мераклийски си я хапнахме. Остава само да ме обземе и мен един пуст мерак, та да му се престраша на месото и да му взема страха. :)

Мераклийски апетит ви пожелавам! ;)