Източен привкус

Разказвала съм за премеждията си с палачинките ето тук. И въпреки всичките им опити да ме откажат, не се предавам. Пък и толкова обичам да ги хапвам, че просто нямат шанс срещу мен.

От доста време бях решила, че ще правя палачинки, но все се чудех какви да бъдат. Не е тайна, че обичам да експериментирам и да опитвам нови неща. Колебаех се дали да не пробвам да си приготвя американски палачинки - опитвала съм само веднъж, но друг им беше готвач. Та смятах, че е и мой ред.

Е, да, но пък надделя желанието за нещо непознато и се спрях на друго. Пак са палачинки, но... японски. Случайно бях попаднала на тях в youtube и ми харесаха много като идея. Остана само да запретна ръкави и да ги забъркам.

 

 

 Dorayaki - японски палачинки

 

 За рецепта се доверих на ето това видео, защото реших, че е най-достоверно.

Необходими продукти за около 30 палачинки:
- 1 ч. ч. брашно;
- 1/2 ч. ч. захар (аз използвах захар на кристали);
- 2 големи яйца;
- 3-4 ч. л. вода;
- 1/2 ч. л. сода бикарбонат;
- 1 ч. л. мед;
- олио за готвене;
- подсладен червен боб от консерва (аз използвах само половината).

Яйцата се разбиват заедно със захарта до побеляване. Отделно във водата се слага хлебната сода и като се разтвори, се добавя към яйчената смес.  Следва и лъжичката мед. Накрая се прибавя пресятото брашно, всичко се смесва добре и се оставя за половин час (аз се позабавих и престоя 1 час, но препоръчвам да се спазва посеченото време).
От готовото тесто се правят малки палачинки с помощта на супена лъжица. Готвят се в сгорещен тиган, който е намазан с олио, като излишната мазнина се попива с кърпичка.
Готовите палачинки се оставят да поизстинат и се слепват две по две с намачкания червен боб.

Аз исках да имам повечко и по-мънички палачинки, затова използвах като мерило супена лъжица.

Относно самото приготвяне. Първите 2-3 леко попрепекох, защото котлонът ми беше много силен. Препоръчвам да се готви на средна мощност. При мен дори се наложи да отдръпвам тигана, докато разстеля тестото. Връщах го на котлона, докато всяка палачинка се изпече и от двете страни. А разбираме, че е готова за обръщане, когато се появят много мехурчета върху суровата страна. Общо печенето за двете страни отнема около 1-2 минутки.

А сега за червения боб... Сигурно ви изглежда много странно решение. И аз се чудих дали въобще да пробвам, но бях решила, че ще са японски палачинки, така че не трябваше да се отмятам. Затова една част от палачинките слепих, както японската дама показва, а другите оставих "чисти", за да си ги хапваме и по друг начин.

Та да си дойда на думата - подсладен червен боб не открих. Купих си една консерва подсолен боб, който накиснах за малко в студена вода, после изплакнах отново и вече нямаше и следа от сол. Опитах да го пасирам, но не се получи. Затова го намачках с вилица. Да, но ми се стори леко сух, а когато на курса за варива и зеленчуци правихме фасулената торта, използвахме маслен боб. Затова реших да добавя около 1 ч. л. олио (добър вариант би бил и 1 ч. л. сладкарска сметана). Прибавих пудра захар на вкус, за да го подсладя, и ванилия на прах на върха на ножа. С тази смес слепих една част от палачинките и ги поръсих с пудра захар.

Определено палачинките са вкусни и червеният боб с нищо не доминира, нито се натрапва. Въпрос на вкус е дали ще бъде възприет.
На нас ни хареса класическият вариант. Опитахме и с домашно сладко, както и с течен шоколад. Е, няма да си кривя душата... Най-много ни хареса последният вариант - с течния шоколад. :)))

С удоволствие бих приготвила отново японски палачинки. Тестото им е толкова вкусно, мекичко и сладичко, че дори си е достатъчно без нищо в допълнение (като шоколад, сладко и т.н.).

И ако нямате предразсъдъци относно храната, предлагам на вниманието ви поредната по-различна рецепта, която отново показва, че зеленчуците или варивата са съвсем подходящи и за десерти.

*             *              *

А сега облечете мечтаното кимоно, сложете ярко червило, почерпете се с dorayaki и ви предлагам мислено да попътуваме до Япония...

Сладък и усмихнат ден от мен! ❂