За добре свършената работа

Предполагам, че очаквате да премина на английска вълна. Със сигурност скоро ще се разходим заедно из лондонските улици и ще се потопим в света на този град, събрал толкова много в същността си...

Но преди да се отдам на подобно изживяване, аз съм обещала почерпка. А обещанията се дават, за да се изпълняват, нали така? Поне аз държа на това. Държа и на всички вас, които осмисляте това начинание - блога, превърнало се в неизменна част от ежедневието ми и доставящо ми толкова много радост и удовлетворение. :)

Почерпката ще е... нещо сладичко - за да ми се подслади още повече радостта и успокоението, че работата е свършена добре и сега трябва да се фокусирам върху следващата. Както споделих, очаквах последните резултати от изпитната сесия. Всичко приключи успешно и искам да споделя момента с вас. И за целта ще ви почерпя с една по-различна тортичка, която напомня за родината и за онези по-стари времена, които ме изпълват с още по-мили чувства в момента.

Ще ви издам, че я приготвих още в България, но беше нарочена да ви почерпи точно в този момент, затова сега й идва редът. Надявам се да ви хареса. И да, отново е малко странна, но гарантирам - вкусна, даже много вкусна (неочаквано, но приятно изненадващо). :)

Торта с хлебен крем

Източникът на рецептата е сайтът "Гответе с мен", а автор е Alekses. Аз направих някои промени и ще дам моя вариант на рецептата.

Необходими продукти:
- 10 филийки хляб, най-добре бял (без кората);
- 300-400 мл сок от компот (при мен - компот от праскови);
- 100 г масло (меко, на стайна температура);
- 1 к. ч. захар;
-  около 100 мл пасиран плод от компот;
- 200 г обикновени бисквити (аз използвах любимите ми обикновени бисквити петит бьор на някаква гръцка фирма; с тях приготвям и тортата с кисело мляко);
- щипка канела;
- 1 к. л. настъргана лимонов кора;
- кокосови стърготини и натрошени бисквитки за украса.

Нещо се бях вдъхновила и снимах "трудното" приготвяне стъпка по стъпка. :)

Хлябът се накисва в сока от компота и след това се изцежда добре. Към изцедения хляб се добавят мекото масло, захарта, пасираният плод от компот, канелата и лимоновата кора. Всичко се разбърква добре до получаването на еднородна смес за крем - аз не използвах миксер, а пасатор. Готовият крем изглежда като с мънички кончета вътре, но това е от маслото и по никакъв начин не влияе нито на вкуса, нито на вида на тортата. Кремът си е много вкусен и гладък.
Всяка бисквита се потапя за кратко в сока от компота (аз си ползвах това, което ми остана при изстискването на хляба) и се подрежда във форма. Слага се от крема и така се редува до изчерпване на количествата.
При мен се получиха 3 реда бисквитки и 3 реда крем в тавичка с размери 22 х 15 см.
Накрая се посипва отгоре с бисквитените трохи и кокосът, оставя се хубаво да се охлади в хладилник и се консумира с много настроение.
И още нещо - колкото повече престои в хладилник, толкова по-вкусна се получава.

Не исках да използвам какао, а някакви други аромати и определено канелата и лимоновата коричка се допълниха идеално.

Никой вкъщи не разбра с какво съм приготвила тортата. А капризният господин дори ме попита "Гери, ти смяташ ли да ядеш от тортата?" Когато попитах "Защо?", той ми отговори следното: "Защото ще я изям цялата след малко." Няма да казвам колко доволна бях, че му хареса. :)))

Така оползотворих един хляб, който не ни харесваше особено. С добавката на различни аромати определено не се усещаше, че в крема й има... хляб. После разбрах, че тортичката май се причислява към десертите от едно време. Не знам откога е, но на мен ми хареса страшно много.

 

Ако се чудите какъв е този клон, той е част от декора на стаята ни в София. Бях си го намерила в една от градинките до блока още миналата есен и си го прибрах. Не знаех точно как ще го украся, но ми хареса много. Е, любимият се възпротиви защо съм го донесла вкъщи, но аз се оказах по-упорита от него и си го запазих. Накрая си наредих по него ето от тези мандаринови аромати. Е, те вече не ухаят на мандаринови корички, но аз пак си ги харесвам като част от интериора.

*             *            *

Надявам се почерпката да ви се услади толкова, колкото и на нас. Желая на всички ви прекрасен ден, много усмивки, много споделени мигове и... до скоро! ❀‿❀