Следваща дестинация: миг на вълнение ♥

Ако трябва да съм честна, малко ми беше трудно да започна тази публикация. Всеки ден си казвах "днес ще е" и така няколко поредни дни. Не знаех какво ме спира, но знаех, че исках да я напиша, исках да споделя с вас емоциите, които определено не са малко.

Последният месец си беше изпитание за мен. Не, не в негативен план, точно обратното. Просто притеснението беше с една идея повече. Но така се получи, когато едновременно мислех и за сесията, и за... едно вече съвсем близко пътуване.

Казвах си, че трябва да съм спокойна, да не се разсейвам с излишни настроения - за да се справя успешно с изпитите. Все пак следването е приоритет в този етап от живота ми, а аз държа на приоритетите си и искам всичко да е свършено максимално добре. Засега всичко върви по план. И най-сетне приключи тази дълга сесия... В понеделник беше последният изпит, чийто резултат все още очаквам. И защото съм си малко суеверна за някои неща, ще изчакам да видя какви съм ги свършила и ако всичко е наред, обещавам да ви почерпя. Тя почерпката всъщност е готова и просто чака да намери приложението си. Пусти суеверия...

А докато това се случи, съзнанието ми пътува на хиляди километри... Премисля и мъничко се тревожи, вълнува се безмерно и тръпне в очакване. Защото предстои нещо ново и със сигурност незабравимо. Ново място, нови хора, нови преживявания, нови спомени, нови уроци. Уроци за това, което се случва и около мен, и в мен самата. Но искам! Искам всичко това, макар винаги да усещам стаено притеснение.

И как се случи... Съвсем моментно хрумване, съвсем неочаквано. Просто изникна в ума ми, споделих го, обмислихме го и решихме, че няма какво толкова да ни спира. Та кога, ако не сега, нали... Сега - моментът е важен и не бива да го пропускаме, защото веднага след него идва следващият и така времето преминава около нас.

Остават само няколко часа. Не очаквах, че толкова скоро след Брюксел отново ще чуя самолетни двигатели и ще видя облаците под себе си... Няма да крия, вълнувам се много. Но еуфорията е повече радостна и... тръпна в очакване.

Заминаваме за Англия, за да се потопим в атмосферата на добрия стар Лондон. Преди две години имах щастието да зърна това място и да попия целия колорит, който излъчва. Сега отново ще имам тази възможност. Но този път няма да съм сама, а с любимия човек. Заедно ще опитаме късмета си и ако обстоятелствата са с нас, ще покажем на англичаните какво можем. ;) Шегувам се, разбира се. Но наистина се надявам всичко да се развие благоприятно, така че да успеем в това, което сме запланували, пък било то и само за лятото. Със сигурност спомените ще останат завинаги. Със сигурност ще се насладя и на всеки споделен миг с любимите си братовчедки, които от години живеят там. Та откога не съм прекарвала толкова време заедно с тях...

И за други неща мисля... Вече имам толкова планове за есента, когато отново стъпим на родна земя. Но ще забавя темпото. Защото мигът е хванат и предстои да се изживее - изцяло и отдадено.

Май емоциите ми идват в повече и думите се редят в лек хаос. Затова ще спра тук и ще ви кажа с усмивка "Довиждане, очаквайте включване от Острова."

Поднасям ви мъничко цветна красота, преливаща от мамината орхидея, и ви желая всичко добро! До скоро! ッ