На осмото небе!

Определено се вълнувам... Толкова, толкова много!
Искам да опиша всяка емоция, която се е преплела в мен, но се чувствам оплетена като кълбо. Не откривам точните думи... Сигурно е така с хубавите мигове, които животът щедро поднася.

Един такъв прекрасен миг усетих и аз...Различен. Изпълнен с притеснение, но и увереност, с желание, но и стеснителност, с готовност за приключение.

Приключение, което любимото списание ми поднесе. Не вярвах, когато прочетох писмото от Еси (главният редактор на сп. "Меню"). Станах от леглото, изтичах при нашите и им казах, че ще пътувам до София. Предстои ми нещо много, много хубаво, но няма да им кажа какво. И устоях, макар да исках да кажа на всички...

Постепенно радостта и еуфорията се смесиха с доловима паника. Ами сега? Как да подбера цели три рецепти, когато за важен повод избирам и една дни наред... Дадох си кураж, дадоха ми и допълнително кураж (човекът до мен!), така че нямаше връщане назад. Вече се бях съгласила, "да" летеше от моята поща към тази на списанието. Затегнах здраво колана, набрах скорост и решително започвах да събирам, украсявам и измислям идеи. Почерпих вдъхновение, добавих мъничко от себе си, споделих и след одобрителното отношение, вече бях готова.

Започна се броене на дните. И най-накрая трябваше да запретна ръкави и да сготвя замисленото. Благодаря и на Ивето (шеф-готвачът на списанието) за помощта! Имах късмет и всичко се получи чудесно. Ама наистина се справих, защото всички опитаха и нескрито похвалиха резултата. :) Казвам си го сега, за да си вдъхна още малко увереност...

Беше неописуемо - за мен самата. Готвене, снимане, атмосфера, приятели... И след моята реплика "това ще са най-красивите снимки на нещо, сготвено от мен", последва и заканата, че аз също трябва да бъда снимана. Е, тук вече нещата приеха друг облик... Защо пък и аз да се снимам! И как да бъда себе си, как да се усмихвам естествено? Просто не мога да го постигна пред обектив. Ама криво-ляво се помъчихме. Не знам кой повече - аз и моята усмивка или Ники (фотографът) и опитите да ме снима.

Започна се ново броене. Отново на дните. Този път трябваше да чакам около месец, а вълнението беше още по-голямо. От онези, които винаги ще помня...

Е, броенето свърши преди цели два дни. Резултатът е в ръцете ми и с гордост мога да заявя, че съм доволна! От решението да опитам, от намерението да не се отказвам и да дам най-доброто от себе си. "Пък каквото стане", нали така? Е, взе, че стана. :)

Така че с развълнувана усмивка ви споделям, че есенният октомврийски брой на сп. "Меню" е вече реалност. И този път приятел в кухнята му съм аз! Пожелавам ви приятно пътешествие из страниците му. :) Някъде там се крият и моите предложения за свежа салата, вкусни рулца и нежен сладкиш.

Надявам се положителните емоции да са и за двете страни. И искрено желая успех на списанието! Стажът ми там, преди около година, беше невероятен етап от развитието ми. И сега отново преживях същите радостни трепети! Но няма да скрия, че още по-голяма радост би ми донесло не да съм на страниците на "Меню", а аз да ги списвам... ッ Знае ли се, нали джобовете ми са пълни с мечти!

Благодаря, "Меню", благодаря на всички прекрасни хора, които те създават и които ме поканиха, за да се срещнем отново!