Студено ми е през лятото

Можете ли да повярвате? Направо си е за връхна дреха благодарение на "предразполагащото" сиво време. Ама никак не го обичам... Не мога да вирея на тези дъждове и липса на слънце. Най-лошото е, че на времето хич не му прави впечатление моето настроение и като гледам, пак се очертава по-скоро есенен, отколкото летен ден.
Но ако не друго, човек може да се зарадва с нещо вкусно. Ако пък е лесничко, още по-добре! Такова ще е и предложението ми днес. Съвсем, съвсем простичко, бързо и до болка познато. Ама толкова го харесвам! Даже го приготвих вкъщи, в моето си вкъщи, и със зеле от градината. Мисля, че се получи добре, но не се мина без "препоръки". И да ви разкажа за вкъщи...
Вкъщи народът хапва това, което му е вкусно. И общо-взето не се правят компромиси от рода на "Е, поне е полезно". С полезното си угаждам в другото вкъщи, което не е подвластно на родителски надзор. Та така... Съответно се опитвам да се съобразя с вкуса на нашите, когато изместя майка ми от кухнята. И в случая беше така. "Мамо, как готвиш прясното зеле?" Питам, защото ако не го направя, както го обичат, ще си го ям сама. И се чува баща ми: "Ами направи си го сама де." Моя милост: "Е, не знам точно как го прави мама." Отговорът, пак от него: "Ами, научи се!" В крайна сметка майка ми ме напътстваше как да процедирам.
Такива разговори орисаха моето прясно зеле. И да ви кажа, получи си се много вкусно, ама баща ми пак се намеси и ми обърка работите. Винаги, когато готвя, все ще се завърти и ще даде някой "съвет". И сега така - "Посоли го де!" И макар да си знам, че преди готвенето зелето ми беше посолено, използваният доматен сок също си има сол, добавих още съвсем малко. Накрая определено беше солено за моя вкус, така че опитвайте и нека съветите невинаги бъдат следвани. Пък ако сбъркате, няма страшно, все може да се поправи. Имах си ориз със зеленчуци и смесен със сготвеното прясно зеле никак не беше зле, даже ми беше вкусно и поне балансирано откъм сол.

Постно прясно зеле с домати

 

Необходими продукти: 

- 1 средна зелка (около 1 – 1,5 кг);

- 1 /2 ч. ч. вода;

- 1/3 ч. ч. олио;

- 1 с. л. червен пипер;

- 500 мл консервиран доматен сок;

- 3 скилидки чесън;

- сол на вкус.

Зелето се нарязва на ситно, поръсва се с 1-2 щипки сол и се разбърква. Когато омекне от солта (след десетина минути), леко се намачква.

В тенджера се смесват половината от зелето заедно с водата и олиото. Слага се капакът и се задушава. Щом готвещото се зеле намали обема си, се прибавя и останалата част от суровото. *Ако тенджерата е по-голяма, зелето се слага наведнъж, а не на части. Разбърква се и отново се оставя да се задушава, като се внимава да не загори. Ако е необходимо, се долива още мъничко вода.

Когато зелето е вече сварено, се поръсва с червения пипер и се добавя доматеният сок. Отново се разбърква.

Готвенето продължава под капак, докато доматите са готови. Тогава се маха капакът и се оставя течността да изври, така че манджата да остане на мазнина.

Посолява се на вкус, ако е необходимо (моят доматен сок беше солен и сгреших, че накрая сложих още малко сол, затова опитвайте предварително).

Накрая готовото ястие се доовкусява с нарязаните на филийки скилидки чесън  и се маха от огъня.

Сигурна съм, че с пресни домати ще е още по-вкусно и сезонно. Въпрос на избор.

Хубав ден желая на всички! А аз ще се помоля на слънчо да изгрее или поне да умилостиви тези неспиращи облаци...