Често те питах защо се случва така... Плачейки, молех за потвърждение. „Аз
няма да умра, нали?” И сляпо си вярвах. Не знаех, че всички сме тленни, не
исках да мисля, че и аз съм сред тях. Откривах спокойствие в твоята утеха и
бездната изчезваше за миг. Или пък просто я прескочих? Защото знаех, че те има
- мила моя, подарила ми живот.
После бездните зачестиха. Някои изникваха сами, други сама си подкопавах.
„За да се научиш на живот”, така ми казваха.
Яростно се изкачвах нагоре и неумолимо катерех своите бездни. Отнемаше ми
цяла вечност, почти се бях отказала... За да ми вдъхнеш вяра, мое всичко! И
закрачих по-смело, и се страхувах по-малко, и никога не спирах да мечтая.
Защото знаех, че ще бъде. Онзи миг, в който крилете се реят, а вселената ни
следва с надежда.
И моята снимка за месец октомври...
Гери,още от малка се опитвах да си представя,че когато умра,вече никога няма да ме има,никога повече няма да се родя ( или поне няма да си спомням предишното,ако има прераждане),няма да чувствам и виждам това,което е приживе и това ме ужасяваше.После с времето изгоних тези мисли,дори ги забравих и като бях на годините на дъщеря ми си казвах-еееех,веднъж да стана на 20,толкова далеко ми се виждаше и изобщо не си давах сметка,че ще дойдат и ще минат ,те си минаха и заминаха и всеки път,когато нещо ме изкарва от нерви си спомням за онези изначални мисли и истини и си давам сметка колко е нищожно човек да се ядосва,когато е за толкова малко на този свят.
ОтговорИзтриванеХубава снимка!Прегръдки!
Така е, Росинка, наистина не си струва да се ядосваме за точно тези дреболии. И знае ли се какво ни очаква "тогава". Все още ме е срах да си го мисля...
ИзтриванеБлагодаря ти, че сподели с мен! Прегръщам те много! :)
Тази мисъл май ужасява всички деца. Затова не трябва да ги оставяме да мислят за нея :)
ОтговорИзтриванеАз пък ще се хвана за ето това изречение: "И закрачих по-смело, и се страхувах по-малко, и никога не спирах да мечтая". Защото такова трябва да бъде отношението ни към живота!
Тази гъбка дали става за ядене :) Как ги обичам само!!
Хубав следобед, Гери! :)
Мими, така е, само че не е лесно...
ИзтриванеИначе за гъбката - не знам, май не е за ядене. Ама и тя като мен се е сгушила на сигурно и се радва на слънчицето, та затова нея си избрах. :)
Усмивки!
Гери, както винаги с теб усещам една такава невидима връзка от време, пространство и чувства. Преди два дни загубих дядо си и все още не мога да си представя как да се справя с това усещане, с тази празнина...и въпросите. Какво следва? какво има отвъд? Ами когато дойде моето време. И отново твоя пост с появява пред мен, точно на време, като продължение на моите собствени мисли. Надявам се скоро да усетя и аз в сърцето си това, от което имам нужда - надежда! Прегръдки!
ОтговорИзтриванеЛюсинка, давам ти цялата си надежда, защото знам точно какво изпитваш в момента... И аз днес точно за моя дядо си мислих. Прегръщам те силно и бъди силна, те са заедно с нас и сега, не се съмнявай!
ИзтриванеМного мрачна публикация, Гери! Аз като си нямам друга работа, понякога избликват разни такива мрачни мисли и въпроси какво ще правя, когато ме няма и дори нааай-нааай-простичките неща като небето и луната... няма да ги виждам. Не знам... не вярвам много в прераждания, но по-скоро се надявам да има друг свят за всички нас. Обаче, когато имам много неща за вършене и главата ми прелива от идеи за рецепти и други неща, нямам време да мисля за това какво ще се случи с мен в някакъв момент. Но е факт, че не трябва да се ядосваме за битовизми и други глупости, защото докато ние се ядосваме за дребни неща, някои наистина страдат заради природни бедствия и други жестокости на живота (тази наводнена година ми промени мисленето за всичко мимолетно, като се опитвам да намаля до минимум дребните неща, които ме дразнят и просто да не обръщам внимание, не си струва).
ОтговорИзтриванеАма стига с моите романи! :) Очаквам следващата снимка, но с по-ведри мисли от теб! :)
Поздрави!
Е, не исках да е мрачна, Светле. Точно обратното - да покажа, че все пак има израстване. ;) Ама явно още доста трябва, щом се усеща иначе. Ще имам стимул!
ИзтриванеИначе... Иначе човек наистина трябва да цени всеки миг, това мога да кажа! И не си спирай романите, нали знаеш, че ми е приятно да си бъбрим. :)
Усмивки от мен!
Много силно пишеш, Гери! Нямам обяснения за след това.. но знам, че трябва да ценим всеки миг сега и се старая да е така. Красива снимка. Прегръщам те!
ОтговорИзтриванеКате, опитвам и аз. :) Прегръдки и от мен!
ИзтриванеНе бих нарекла публикацията мрачна, по-вярното е - истинска! Гери, припомни ми моите детски страхове, когато се гушках във мама, осъзнала мисълта, че един ден ще я няма и по детски наивно я питах"мамо, ти нали никога няма да умреш, нали няма да си отидеш от мен?". Ужасно ме плашеше тази мисъл и все още ме плаши, въпреки че онова момиченце порасна. За тези загуби обаче никога не си достатъчно пораснал и достатъчно готов, но ги приемаме, защото са част от великия кръговрат на живота и на великия кръговрат вътре в нас.
ОтговорИзтриванеНели, много, много познато чувство... Но опитвам да не му давам сила, защото ме завладява особено силно...
ИзтриванеБлагодаря ти, че намина!
Ама каква готина снимка:)
ОтговорИзтриванеЕх, радвам се, Траянче! :) Благодаря ти!
ИзтриванеВсеки път ме изумяваш, Гери... и отново ще напиша:
ОтговорИзтриванетолкова млада и крехка, а толкова мъдра и силна!
Обичам да те чета, а снимката носи своя символика -
прегръдка за теб, хубав и усмихнат ден!
Дианка, а аз постоянно си повтарям, че захващането с блога беше едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали. Защото открих всички вас - които ме усмихвате и най-вече - разбирате. Страшно го ценя! Благодаря ти, че си това, което си! За подкрепата, винаги милото отношение, за всичко! Прегръщам те и аз и ти желая светъл ден днес! :)
ИзтриванеКакто знаем, всяко нещо в живота има начало и край. Детските ми страхове не са ме изоставили, но с годините човек се научава да филтрира съзнателно мислите, които го владеят! По-важно е да ценим всяко малко парченце от целия пъзел, наречен живот! Прегръщам те, Усмивке! И ти желая да намираш повече поводи за светли мисли и усмивки!
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Дани, същото ти желая и аз! И за да помогна, изпращам ти безброй усмивки. :)
ИзтриванеГери, не се наемам да коментирам написаното - харесва ми именно такова, каквото го чета. Мога само виртуално да те прегърна!
ОтговорИзтриванеИ аз те прегръщам, Веси!
Изтриване