В името на баланса

Каквото и да си мисля, накрая пак стигам до тази съвсем простичка дума, която събира в себе си цял вселенски смисъл. Разрушава, съгражда, за да ми покаже, че не бива да си слагам граници, нито пък да прекалявам. Толкова е семпло... Баланс го наричат!
Семпло ли е обаче? Вероятно да, но с различен оттенък. Онзи с аромат на преодолима трудност, гарнирана с доста пикантност и сладък завършек, ако се потрудиш достатъчно. ;)

Понякога скатавам себе си толкова дълбоко, че нямам кураж за почти нищо. Да се чудиш къде се е дянало овенчето в мен, готово да събори и неразрушими стени...
Друг път неочаквано откривам частичката увереност и действам емоционално, приключенски и малко необмислено. Радвам се, че са редки тези моменти и принципно премислям поне три пъти дадена ситуация. Иначе... Иначе се стига до невинаги приятни резултати. Като една крем супа, която трябваше да заблуди претенциозния господин и да му набави полезни нещица, които той иначе не вкусва. Е... Толкова подправки й изсипах, че накрая тя "преля" от съдържание. Толкова, че и на мен вече не ми харесва (сега го осъзнавам и тъкмо изтрих снимките й от компютъра)! Само ме е яд за хлебчето, което я придружаваше. То е толкова вкусно, че не се нуждае дори от шарена сол за другарче. Ама ще му отдам дължимото. :)

И така... След всички приказки, ще ви предложа да си хапнем нещо семпло, което вече е изпитано и много харесвано от мен. Беше утехата след "виновната" супа, чиято вина всъщност е моя. Както и да е...

Картофен огретен

Необходими продукти:

- около 1,5 кг картофи;

- около 100 г краве сирене;

- 1 ч. ч. прясно мляко*;

- 3 с. л. кисело мляко;

- 2 яйца;

- около 100-150 мл олио;

- 1 с. л. сушен джоджен;

- 1 с. л. шарена сол;

- ½ ч. л. лют червен пипер;

- сол на вкус;

- кашкавал за поръсване.

Картофите се сваряват, отделят се от водата и се оставят мъничко да изстинат. След това се намачкват или рендосват. Смесват се със сиренето, прясното и киселото мляко, яйцата, олиото и подправките. Получената картофена каша се изсипва в намазнена с олио тавичка и се заравнява. Отгоре се настъргва кашкавал по желание. Огретенът се пече на 180-200° C до зачервяване.

*Бележки – друг път съм правила огретена с прясно мляко (както е в рецептата), но в случая нямах и реших да използвам течността, която се отделя при накисването на овесени ядки в хладка вода. Не усетих съществена разлика.

Киселото мляко добавих впоследствие, защото бях прекалила малко със солта. Така успях да балансирам и определено ми допадна леко киселият привкус, който се усещаше след изпичането. Затова опитвайте и внимавайте със солта.

*                    *                    * 

Ами, това е. Всъщност този огретен нямаше намерение да става обществено достояние, но му се помолих и той склони. Рече ми следното: "Като толкова ти харесвам, хайде, покажи ме. Разрешавам ти да ми се порадваш и тук!" :)

Да ви е сладко!