петък, 17 октомври 2014 г.

В името на баланса

Каквото и да си мисля, накрая пак стигам до тази съвсем простичка дума, която събира в себе си цял вселенски смисъл. Разрушава, съгражда, за да ми покаже, че не бива да си слагам граници, нито пък да прекалявам. Толкова е семпло... Баланс го наричат!
Семпло ли е обаче? Вероятно да, но с различен оттенък. Онзи с аромат на преодолима трудност, гарнирана с доста пикантност и сладък завършек, ако се потрудиш достатъчно. ;)

Понякога скатавам себе си толкова дълбоко, че нямам кураж за почти нищо. Да се чудиш къде се е дянало овенчето в мен, готово да събори и неразрушими стени...
Друг път неочаквано откривам частичката увереност и действам емоционално, приключенски и малко необмислено. Радвам се, че са редки тези моменти и принципно премислям поне три пъти дадена ситуация. Иначе... Иначе се стига до невинаги приятни резултати. Като една крем супа, която трябваше да заблуди претенциозния господин и да му набави полезни нещица, които той иначе не вкусва. Е... Толкова подправки й изсипах, че накрая тя "преля" от съдържание. Толкова, че и на мен вече не ми харесва (сега го осъзнавам и тъкмо изтрих снимките й от компютъра)! Само ме е яд за хлебчето, което я придружаваше. То е толкова вкусно, че не се нуждае дори от шарена сол за другарче. Ама ще му отдам дължимото. :)

И така... След всички приказки, ще ви предложа да си хапнем нещо семпло, което вече е изпитано и много харесвано от мен. Беше утехата след "виновната" супа, чиято вина всъщност е моя. Както и да е...




Картофен огретен



Необходими продукти:
- около 1,5 кг картофи;
- около 100 г краве сирене;
- 1 ч. ч. прясно мляко*;
- 3 с. л. кисело мляко;
- 2 яйца;
- около 100-150 мл олио;
- 1 с. л. сушен джоджен;
- 1 с. л. шарена сол;
- ½ ч. л. лют червен пипер;
- сол на вкус;
- кашкавал за поръсване.

Картофите се сваряват, отделят се от водата и се оставят мъничко да изстинат. След това се намачкват или рендосват. Смесват се със сиренето, прясното и киселото мляко, яйцата, олиото и подправките. Получената картофена каша се изсипва в намазнена с олио тавичка и се заравнява. Отгоре се настъргва кашкавал по желание. Огретенът се пече на 180-200° C до зачервяване.

*Бележки – друг път съм правила огретена с прясно мляко (както е в рецептата), но в случая нямах и реших да използвам течността, която се отделя при накисването на овесени ядки в хладка вода. Не усетих съществена разлика.
Киселото мляко добавих впоследствие, защото бях прекалила малко със солта. Така успях да балансирам и определено ми допадна леко киселият привкус, който се усещаше след изпичането. Затова опитвайте и внимавайте със солта.

*                    *                    * 

Ами, това е. Всъщност този огретен нямаше намерение да става обществено достояние, но му се помолих и той склони. Рече ми следното: "Като толкова ти харесвам, хайде, покажи ме. Разрешавам ти да ми се порадваш и тук!" :)

Да ви е сладко!



39 коментара:

  1. Че какво пък му е на огретена, че да не види виртуален свят? :) Много си е добре даже и различен с твой си почерк, Гери. :) А пък за супичката дето споменаваш, на всеки се случва да не му спори, както и на мен... днес. Но пък и след провалите правя някоя друга снимка и дори и да не видят бял свят, си ги оставям за напомняне в какво съм сгрешила. Стига съм писала глупости, ами нека ти пожелая приятна и вкусна вечер! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Светле, никакви глупости не пишеш, ама ми разбуди любопитството. Какво ти се обърка на теб?
      Ама така е, учим се от грешките си... Аз си изядох иначе супата (а не беше никак малко като количество), но последната купичка я изхвърлих, признавам си... Просто ми писна от нея. ;)
      Поздрави, Светле, и хубава вечер!

      Изтриване
    2. Реших днес да направя нещо сладичко за десерт, обаче след като цял ден все не ми спореше с каквото и да се захвана (от домакинските работи), затова реших, че ако се захвана с готвене и то няма да завърши с успешен край. Иначе провали да искаш. :) Сплескани бутерки, небухнал кекс с тиква, един вкусен, но недопечен и спихнал тутматик (по рецепта от Бон Апети...). Общо взето не всичко, което ми приготвям завършва с успех. :D

      Изтриване
    3. И аз имам такива дни, Светле... В които просто всичко се проваля. И съм открила, че не бива да готвя тогава... :)

      Изтриване
  2. Гери, баланса е хубаво нещо, но понякога става скучничко и за това по-честичко изкарвай овенчето в теб да се развихри и да събаря прегради! Човек винаги има нужда от малки битки, за да оцени след това сладостта на баланса, както се е получило в това фотогенично пърченце огретен :) , който напълно си заслужава медийната слава!! :*
    Целувки, миличка и прекрасна вечер в тази вкусна компания!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Руми, то да бяха само кулинарните неволи... Понякога се чудя дали да рискувам, или да си запазя комфортна позиция. Е, днес опитах с първото (не хапването ;)), пък да видим.
      Усмихната вечер ти желая и аз, мила Руми!

      Изтриване
  3. Баланса е брат на идеалната среда:)))Майка им е човещината,а баща им интелектът...:)))
    Огретенът е перфектен на вид,а за вкуса не се и съмнявам,...така че "крадвам си "идеята,Гери:)!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е, Миленче, хубаво ме постави на място. Това не го бях чувала, много ти благодаря! :)
      Кради смело и после да си кажеш майсторската дума. Прегръдки! :)

      Изтриване
  4. Аз асоциирам баланса с хармония, равновесие и стабилност; търся го, успокоява ме...
    Обичам картофи и огретен също, обичам и по-различните, от класическите изпълнения -
    т.е допада ми твоето предложение, изглежда много фино и вкусно.
    Поздрави за теб, Гери и усмихнати есенни дни!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дианка, и аз го търся, но докато стигна до спокойствието, опъвам и по някой друг нерв. ;)
      Благодаря ти, радвам се, че ти допада огретенът. Не е нищо специално, да кажем, че ме успокои поне в "гладно" отношение. :)
      Усмихната есен и на теб, Диди!

      Изтриване
  5. :) Ти защо така упорито искаш да скриеш разни неща от нас:))) Хлебчето къде е питам аз?:) виновната супа добре, че е била, та да има и хлебче, а и този чуден огретен. Прекрасни почивни дни, мила!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Катенце, мислех да я споделя с вас, ама после реших, че просто ще е грехота. Трябваше да кажа, че не ми харесва...
      Ама виж, хлебчето все ще го направя пак. Заслужава си, защото е супер лесно, с малко продукти, а е фантастично на вкус! Просто си събирам рецепти в последно време за лесен хляб, който да мога да приготвям бързо в домашни условия. ;)
      Прекрасни почивни дни и на теб, Катенце!

      Изтриване
  6. Чудесна снимка на нещо вкусно. И тези покривчици са ми така мили! Чудна си ми ти, Гери!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Чудна си ми ти, Йолинка! И Тики - покривчиците са ми от нея. И още колко много неща... Обзаведе ме напълно. :) Ще я чакам да си дойде и да ме учи да шия на шевна машина - идеята е и сама да си шия покривчици.
      Прегръщам те!

      Изтриване
  7. Страхотен огретен, така слънчево поднесен, да ти призная ми замириса на лято! Ето това е баланс, да ти е студено зради дъжда и облаците навън, а да сгрееш от вида на вкусно приготвена храна :) Спокойна вечер! Очаквам хлебчето с нетърпение, ние сме му почитатели вкъщи във всякаквите му форми :) Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ех, Пламенка, така хубаво да си го казала... С удоволствие бих споделила с теб, ако можех! Прегръдки и уханен ден!

      П.П. О, хлебчето ще се прави честичко, толкова да е лесно!

      Изтриване
  8. Олеле, направо ми става тъжно, че не е пред мен в момента тоя огретен! :))) :D
    Браво Гери!

    ОтговорИзтриване
  9. Герчо, насила хубост не става. Мъжете възприемат тиквата като храна на тяхната храна, затова и се мръщат. Обаче ако почнеш с малко тиква в други ястия, полека-лека ще свикне. И моят човек така казваше, а ела да го видиш сега като сготвя паста в тиква, тиквена супа или от мен да мине и тиквен десерт- не си ги дава;)
    Огретенът ние доста любим на всички тук, но ми стана интетресно както ще стане ако сложа и аз вода от овесеното мляко. Или нещо друго подобно. Ще опитам. Благодаря! И хубав уикенд!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Как позна, че и тиква участваше в супата? Ей, Марте признавам те. :) Ама сложих и червен боб - и бобови никакви не хапва... И стана една... Ама точно манджа с грозде.
      Все ще мисля начини за завоалиране де. Единият е да казвам, че е морков, а не тиква. Мисля, че така имам повече шанс. ;)
      И опитай огретена, дано да ти хареса. Пък "млякото" никак не му придава странен вкус, няма и да разбереш. Аз съм правила и прясно мляко, с масло (не с олио), слагала съм и пушено свинско, но този път исках малко по-изчистен и лек вкус. Джодженът определено внесе свежест. :)
      Хайде, млъквам и ти пращам една голяма усмивка! :)

      Изтриване
  10. Гери, винаги търсим баланс, било в кулинарията, било в живота, било в семейството или природата, но не винаги се получава. Но въпреки всичко не трябва да се отказваме и отчайваме, а трябва да се борим и да го постигнем.
    Огретена на мен много ми хареса и със сигурност ще го направя, но...за гарнитура, че у дома тези мръвкари, ако им го сервирам само него, мен ще изядат :))
    Поздрави и прегръдки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хриси, а аз имам толкова мръвки в момента и то от сигурен източник (от вкъщи ;)), е не иска човекът. Та си смуча идеите малко от пръстите понякога. И затова има кофти резултати като супата. Ама ще се научим де. :)
      Иначе може да сложиш месце и в самия огретен. Върву му пушено свинско, от опит казвам. А от баба ми знам една рецепта, която е като огртен на пластове с гъби и пилешко. Трябва да я направя и да ви покажа някой път. Става чудно вкусно!
      Прегръдки и от мен, благодаря ти, че се отби! :)

      Изтриване
  11. Ах, Гери с теб сме на една вълна..от два дена правя едно печиво, дето уж съм правила и стана страхотно. Силната ми полвина поиска отново да му направя..Два провала ...Първо един..реших, че трябва да си почина два дена и пак да опитам..След два дена сутринта запретнах ръкави..може би желанието ми беше по-голямо от душевното спокойствие..и отново провал...ужасссссс.....Но след 30 минути реших, че няма да се предам и отново направих...и стана..разгеле...Олекна ми..дори и колегите ни почерпихме(работим заедно)

    Но знам едно за това печиво, трябва да си абсолютно спокоен душевно иначе нямаш шанса да стане...Смятам, че баланса е заключен в това, за всичко на този свят, в душевното спокойствие...
    Прегръщам те мила...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Алечка, до болка си права! Особено пък с печивата и тестото... Определено не трябва да влиза човек в кухнята с лошо настроение, трябва да се върши всичко с любов. Не е баналност, а е истина. Аз също съм се убедила. :)
      Прегръдщам те и аз много!

      Изтриване
    2. Когато със сестрами бяхме малки често прекарвахме лятната ваканция при баба ни. Тя често правеше разни вкусотии от тесто, включительно и хляб. Никога не го е купувала от магазина. И винаги ни гонеше от къщата навън. И ни молеше да не викаме много на двора, че хляба ще ни се обиди. Никога няма да забравя тези моменти от живота ни, докато съм жива.

      Изтриване
    3. Само като си го представих, Алечка... Винаги носи тези моменти вътре в себе си!

      П.П. Горе исках да напиша "прегръщам", от бързането съм сгрешила и се поправям!

      Изтриване
  12. Хубаво нещо е баланса,ама..все ми се губи това равновесие.А овенчето Гери хич не го крии :) :) в последно време от криене на моите кози рога се променям и то май към лошо/според мен/Обичам картофи и огретен също, много ми допадат различни рецепти от класическите,някак си по са ми вкусни.Прегръдки миличка!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Таничка, нали знаеш, че всяко нещо си има причина... ;) Ти просто си ги скрила рогата, защото ги разкрасяваш и скоро ще ги покажеш в пълния им блясък! ;)

      Ще се радвам да опиташ огретена. Аз го правих малко на око, защото нямах намерение да записвам рецепта, а после и да снимам. Ама ми хареса много какво се получи и така.

      Прегръдки и от мен! :)

      Изтриване
  13. Толкова е приятно всяко посещение в това местенце, твоето... сигурно се повтарям, но не мога да спра да се увличам, усмихвам или умислям дълбоко, всеки път при теб, Гери :)
    Всички сме имали своите провали в кухнята, кой по-малки, кой по-големи :) Но така се раждат шедьоврите, така намираме нашите начини, най близките ни вкусове, така експериментирайки достигаме до лично съвършенство и се учим да променяме и разнообразяваме рецептите, а понякога и да създаваме нови!
    Прекрасен огретен си приготвила, харесах идеята за водата от накиснатите овесени ядки и джоджена, никога не бих се сетила да прибавя от него, но ще опитам! И е много фотогеничен, чак се перчи пред камерата :)
    Прегръдка!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Таничка... А ти си винаги така мила с мен! Ох, дано да го заслужавам и дано наистина да ти е приятно тук. В това е смисълът за мен! :)
      Опитай и да си кажеш после тежката дума. ;) Прегръдка и от мен!

      Изтриване
    2. Гери, много се зарадвах да те видя на страниците на списание Меню :) Мога да кажа, че след като видях излъчването ти, едно такова леко притеснено, но въпреки всичко много естествено, чувството че те познавам е повече от осезаемо, да ме беше видяла как ти се усмихвам разгръщайки списанието и как ме гледа продавача на вестници :) Не знам как, но първо прочетох името ти, Гери, и някак вътрешно вече бях сигурна, че това си ти, секунди по късно четейки текста с цялото ти име и ревюто, което е същото като в блога ти, започнах да ти се радвам!
      Салатката която си представила е типично в твой стил и много подходяща за сезона, хареса ми!
      Поздравявам те, мило момиче :)

      Изтриване
    3. Таничкааа... Мила Таничка! Докато си ми писала, аз пък точно пусках публикацията за "Меню". Ах, много ти благодаря, много, много!
      Ако знаеш само колко се притеснявах... И колко скована всъщност бях, когато ме снимаха. Ужас! :) Ама пък готвенето се получи, което беше по-важното за мен. :)
      Благодаря ти отново! Радвам се и оценявам подкрепата ти!
      Приятно разлистване и топла прегръдка от мен, мила Таничка! :)

      Изтриване
  14. Гери, балансът си го намерила с този огретен, ама спокойно, то провали стават винаги, а много от близките ни са консервативни по отношение на вкусовете, един съвет от мен - не казвай съставките, да видиш как ще си облизват пръстите и ще питат за още...
    Прегръдки от мен!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ох, Игличе, и аз така си мислех, ама не минава номерът... Страшна работа е. :) Ама да ми е жив и здрав!
      Прегръдки и от мен!

      Изтриване
  15. Гери, стремежът към баланс е нещо, заложено у всички ни, къде повече, къде по-малко. Аз също съм от хората, които повече го търсят, разстои ли ми се балансът и ставам раздразнителна, имам си няколко фактора, които определено го разстройват, но за съжаление не винаги мога да ги избегна или пренебрегна. колкото до премислянето на решенията - да - цял живот съм била така - много, много разумна...да ти кажа - ефект няма - откъм успеваемост в нещо. Напоследъка умишлено се опитвам да се променя и да взимам решенията си по-скоро интуитивно, без да се замислям, струва ми се, че колкото и да е нелогичен - това е по-правилния подход. Ако успея - ще те информирам незебавно:)), но още ми е трудно - друго си е дни и нощи да разсъждаваш над всички възможни ситуации и рискове, както и евентуалното им ограничаване, докато накрая ...си изпуснал момента от много мислене.
    Ти си виновна да плямпам - винаги ме караш да разсъждавам - което всъщност много ми харесва:)
    Огретена ми е много любим принципно, а твоя изглежда перфектен!
    И аз, като Таня ще кажа, че не съм пробвала с джоджен - ако не забравя, 'щото съм си вече на години - следващия път - така ще го правя!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хайде, хайде, на години... Да не чувам! Никакви години не са важни, а какво те грее отвътре. ;)
      Аз пък съм ти безкрайно благодарна, Весе, за винаги топлото отношение и за разменените приказки. :) И ще чакам да ми кажеш как върви с "поправката", защото аз още търся правилния начин. "Ако успея - ще те информирам незебавно:)), но още ми е трудно - друго си е дни и нощи да разсъждаваш над всички възможни ситуации и рискове, както и евентуалното им ограничаване, докато накрая ...си изпуснал момента от много мислене." - това ми е много познато, но сякаш за момента съм по-сигурна, когато действам "разумно". Колко е разумно и колко е правилно, не знам..
      Спирам и аз! И чакам да опиташ огретена. Само не забравяй лютия червен пипер, защото също е много важен. Прегръдки, Весе! :)

      Изтриване
    2. О, да - и пипереца е важен!:)

      Изтриване
  16. Майсторица си ти - вълшебница. Омайваш с думи, вкусни рецепти и красиви снимки! Много ми допадна споделената идея за шиенето на покривчици. Напоследък ме сърбят ръцете да се науча на нещо ново. Топли прегръдки, Усмивчице! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Даниии... Ще се изчервя, нищо специално не съм направила. Но се радвам, че ти харесва, много! :)
      А за шиенето - давай, щом имаш желание. И аз обичам да опитвам нови неща, които да ме ангажират и физически. Е, за шиенето се иска и ного въображение, което малко ми липсва при творческите занимния, ама пък имам мерак. :) Само някой трябва да ме научи (засега мога само да кърпя)...
      Прегръщам те многооо! :)

      Изтриване