четвъртък, 30 октомври 2014 г.

Онзи миг...


Често те питах защо се случва така... Плачейки, молех за потвърждение. „Аз няма да умра, нали?” И сляпо си вярвах. Не знаех, че всички сме тленни, не исках да мисля, че и аз съм сред тях. Откривах спокойствие в твоята утеха и бездната изчезваше за миг. Или пък просто я прескочих? Защото знаех, че те има - мила моя, подарила ми живот.

После бездните зачестиха. Някои изникваха сами, други сама си подкопавах. „За да се научиш на живот”, така ми казваха.

Яростно се изкачвах нагоре и неумолимо катерех своите бездни. Отнемаше ми цяла вечност, почти се бях отказала... За да ми вдъхнеш вяра, мое всичко! И закрачих по-смело, и се страхувах по-малко, и никога не спирах да мечтая. Защото знаех, че ще бъде. Онзи миг, в който крилете се реят, а вселената ни следва с надежда.




И моята снимка за месец октомври... 


20 коментара:

  1. Гери,още от малка се опитвах да си представя,че когато умра,вече никога няма да ме има,никога повече няма да се родя ( или поне няма да си спомням предишното,ако има прераждане),няма да чувствам и виждам това,което е приживе и това ме ужасяваше.После с времето изгоних тези мисли,дори ги забравих и като бях на годините на дъщеря ми си казвах-еееех,веднъж да стана на 20,толкова далеко ми се виждаше и изобщо не си давах сметка,че ще дойдат и ще минат ,те си минаха и заминаха и всеки път,когато нещо ме изкарва от нерви си спомням за онези изначални мисли и истини и си давам сметка колко е нищожно човек да се ядосва,когато е за толкова малко на този свят.
    Хубава снимка!Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Така е, Росинка, наистина не си струва да се ядосваме за точно тези дреболии. И знае ли се какво ни очаква "тогава". Все още ме е срах да си го мисля...
      Благодаря ти, че сподели с мен! Прегръщам те много! :)

      Изтриване
  2. Тази мисъл май ужасява всички деца. Затова не трябва да ги оставяме да мислят за нея :)
    Аз пък ще се хвана за ето това изречение: "И закрачих по-смело, и се страхувах по-малко, и никога не спирах да мечтая". Защото такова трябва да бъде отношението ни към живота!
    Тази гъбка дали става за ядене :) Как ги обичам само!!
    Хубав следобед, Гери! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мими, така е, само че не е лесно...
      Иначе за гъбката - не знам, май не е за ядене. Ама и тя като мен се е сгушила на сигурно и се радва на слънчицето, та затова нея си избрах. :)
      Усмивки!

      Изтриване
  3. Гери, както винаги с теб усещам една такава невидима връзка от време, пространство и чувства. Преди два дни загубих дядо си и все още не мога да си представя как да се справя с това усещане, с тази празнина...и въпросите. Какво следва? какво има отвъд? Ами когато дойде моето време. И отново твоя пост с появява пред мен, точно на време, като продължение на моите собствени мисли. Надявам се скоро да усетя и аз в сърцето си това, от което имам нужда - надежда! Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Люсинка, давам ти цялата си надежда, защото знам точно какво изпитваш в момента... И аз днес точно за моя дядо си мислих. Прегръщам те силно и бъди силна, те са заедно с нас и сега, не се съмнявай!

      Изтриване
  4. Много мрачна публикация, Гери! Аз като си нямам друга работа, понякога избликват разни такива мрачни мисли и въпроси какво ще правя, когато ме няма и дори нааай-нааай-простичките неща като небето и луната... няма да ги виждам. Не знам... не вярвам много в прераждания, но по-скоро се надявам да има друг свят за всички нас. Обаче, когато имам много неща за вършене и главата ми прелива от идеи за рецепти и други неща, нямам време да мисля за това какво ще се случи с мен в някакъв момент. Но е факт, че не трябва да се ядосваме за битовизми и други глупости, защото докато ние се ядосваме за дребни неща, някои наистина страдат заради природни бедствия и други жестокости на живота (тази наводнена година ми промени мисленето за всичко мимолетно, като се опитвам да намаля до минимум дребните неща, които ме дразнят и просто да не обръщам внимание, не си струва).
    Ама стига с моите романи! :) Очаквам следващата снимка, но с по-ведри мисли от теб! :)
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е, не исках да е мрачна, Светле. Точно обратното - да покажа, че все пак има израстване. ;) Ама явно още доста трябва, щом се усеща иначе. Ще имам стимул!
      Иначе... Иначе човек наистина трябва да цени всеки миг, това мога да кажа! И не си спирай романите, нали знаеш, че ми е приятно да си бъбрим. :)
      Усмивки от мен!

      Изтриване
  5. Много силно пишеш, Гери! Нямам обяснения за след това.. но знам, че трябва да ценим всеки миг сега и се старая да е така. Красива снимка. Прегръщам те!

    ОтговорИзтриване
  6. Не бих нарекла публикацията мрачна, по-вярното е - истинска! Гери, припомни ми моите детски страхове, когато се гушках във мама, осъзнала мисълта, че един ден ще я няма и по детски наивно я питах"мамо, ти нали никога няма да умреш, нали няма да си отидеш от мен?". Ужасно ме плашеше тази мисъл и все още ме плаши, въпреки че онова момиченце порасна. За тези загуби обаче никога не си достатъчно пораснал и достатъчно готов, но ги приемаме, защото са част от великия кръговрат на живота и на великия кръговрат вътре в нас.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Нели, много, много познато чувство... Но опитвам да не му давам сила, защото ме завладява особено силно...
      Благодаря ти, че намина!

      Изтриване
  7. Всеки път ме изумяваш, Гери... и отново ще напиша:
    толкова млада и крехка, а толкова мъдра и силна!
    Обичам да те чета, а снимката носи своя символика -
    прегръдка за теб, хубав и усмихнат ден!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дианка, а аз постоянно си повтарям, че захващането с блога беше едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали. Защото открих всички вас - които ме усмихвате и най-вече - разбирате. Страшно го ценя! Благодаря ти, че си това, което си! За подкрепата, винаги милото отношение, за всичко! Прегръщам те и аз и ти желая светъл ден днес! :)

      Изтриване
  8. Както знаем, всяко нещо в живота има начало и край. Детските ми страхове не са ме изоставили, но с годините човек се научава да филтрира съзнателно мислите, които го владеят! По-важно е да ценим всяко малко парченце от целия пъзел, наречен живот! Прегръщам те, Усмивке! И ти желая да намираш повече поводи за светли мисли и усмивки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Дани, същото ти желая и аз! И за да помогна, изпращам ти безброй усмивки. :)

      Изтриване
  9. Гери, не се наемам да коментирам написаното - харесва ми именно такова, каквото го чета. Мога само виртуално да те прегърна!

    ОтговорИзтриване