Великденски краски

Знам, че не е най-шареното време навън, но... Важното е отвътре да ни е светличко и цветно. :) И усмихнато, разбира се! А усмивките често се свързват с детските спомени. Точно такива ме връхлетяха, когато снимах ето тази тревичка, която аз познавам като великденче.

Та оттам и идеята да попътувам към годините, когато всевъзможни тревички и цветчета бяха обект на игрите ни.
С въпросното великденче си правехме венчета, които след това гордо слагахме върху косите си и се хвалехме колко сме хубави. Не знам дали е редно, но пък понякога и хапвахме мъничките им цикламени цветове. По-точно основата им, която е светла, почти бяла, и е чудно сладичка!

Рициновите листа (от тези с по-големите размери) бяха кокетните ни малки чадърчета...

Глухарчетата пък бяха нашите гадатели. Всяко дете си пожелаваше нещо и смело издуваше бузи, така че всички "парашутчета" от глухарчето да се разнесат из въздуха... Тогава се сбъдвали желанията. Но бяхме и много внимателни! Защото мислехме, че ако някое от въпросните "парашутчета" влезе в нечие ухо, от него се оглушава...

Не знам защо, но вярвахме, че не бива да докосваме жълтурчетата... Щели да ни окапят косите. Иначе жълтурчета наричахме жълтите глухарчета.

Тревичка, която наподобяваше малка четчица, навлажнявахме и се лакирахме с нея... Що за идея, момичешка работа. ;)

Съцветието на живовляка, което оприличавахме на копие, извивахме по странен начин и успявахме да превърнем тревичката в своеобразен лък, а самото съцветие ставаше стреличка. Та така водихме "война".

От друга тревичка пък, овчарска торбичка, изобретявахме музикални инструменти. Сега да не помислите, че сме били скрити гении... ;) Не, просто притискахме листенцата й към стъблото (а те приличат на малки сърчица). След това, разклащайки тревичката, тя леко шумоли, а според нас звънеше.

Сещам се, че с пъпчици мак правехме малки балеринки или пък принцеси, кой както ги вижда. Просто разтваряхме пъпчицата и отвътре се показваха различни по цвят роклички... Детска фантазия. :)

Няма да забравя играта за "Царя", но пък не помня какъв беше плевелът, който използвахме. Става въпрос за откъсването му, поставянето му и после уж хвръкването му. А "заклинанието" беше "Отишъл царят на война и се върнал без глава".

С едно цвете, което наричахме кученце, редовно имитирахме кучешки лай (стискайки самия цвят)..

А с по-тънички листа, отново от плевели, правехме страхотни, пронизващи звуци. Целта е да се постави листото плътно между двата палеца. А после... После следваше забавата.

С върбови клони пък си правихме въдици. След това ходихме за риба. Най-често (а това "често" си беше доста рядко) си хващахме малка мряна, на която най-много се радваха котета ни.
*Руми, много благодаря за подсазките относно имената на тревичките! :)

Сигурно ще изплуват и още дивотии, ако се заровя по-усърдно в спомените си. Но най-важното е, че бяхме наистина безгрижни и свободни - за пакости, за веселби, за игри и много забавления.

И в този дух ми се иска да ви подсладя с нещо, което много хора свързват именно с детството си. Аз открих този сладкиш сравнително скоро - когато бях първи курс. Как ли? Една колежка ми разказваше за най-вкусния сладкиш, който баба й приготвяла. И аз, разбира се, поисках рецептата. Направих го без да подозирам какво ще получа, а после... После заобичах този десерт! И днес точно с него ще ви почерпя, но следвайки друга рецепта (просто обичам да разнообрзявам) - тази на Гисчо. Съвсем леки промени съм направила, но като цяло всички рецепти за този десерт си приличат.

И с едно усмихнато намигване ви приканвам да се подсладите добре, да развихрите въображението си и смело да се вдетините. Понякога е толкова приятно! ッ

 

 

 

Сладкиш "Агнес"

 

 

Необходими продукти за блата:

- 5 белтъка;

- 125 г краве масло;

- 3/4 ч. ч. захар;

- 1 ч. ч. брашно

- 2 ч. л. бакпулвер;
- 1 ч. ч. смлени орехови ядки.

Белтъците се разбиват с щипка сол на сняг. В отделен съд, отново с помощта на миксер, полутечното масло и захарта се разбиват до получаването на пухкав маслен крем (който е малко по-рядък от нормалния, защото и маслото е почти течно). След това двете смеси се обединяват внимателно (може и с шпатула). Постепенно се добавя брашното, в което предварително е сложен бакпулверът. Обединява се всичко и накрая следват орехите. Разбърква се хубаво, като е важно да се запази обема на тестото.

В тавичка се слага хартия за печене и се разпределя кексовото тесто. Заглажда се и се пече в предварително загрята на 180° C за 30 минути (щом леко порозовее, блатът е готов).

Аз проверих и с клечка за зъби - излиза идеално суха.

Изпеченият блат се изважда от фурната и се оставя около час, за да изстине напълно.

Необходими продукти за глазурата: 

- 5 жълтъка;

- 3/4 ч. ч. пудра захар;

- 5-6 капки лимонова есенция. 

Всички продукти за глазурата се смесват и се разбиват продължително време с миксер до получаването на гладък крем, който се разпределя върху изстиналия блат.

Сладкишът се връща във фурната и се суши на 80° C за 10 минути. След това фурната се изключва, а десертът вътре се "забравя" за няколко часа или за една нощ.

Аз винаги го оставям да престои цяла нощ (приготвям го късно вечерта), защото обичам глазурата да е суха и да наподобява вкуса на целувки. 

Готовият сладкиш се реже с топъл и сух нож (ножът се потапя във вряла вода и се подсушава), като се внимава, за да не се натроши глазурата. Най-разпространеният начин за поднасяне е във формата на ромб.

 

Страшно много харесвам този сладкиш! Преди малко открих, че идеално се съчетава и със сладолед. 

Гисчо, сърдечно ти благодаря за сполучливата рецепта! За мое щастие аз също имах домашни яйца, така че мога да се похваля със също толкова жълтички агнеси. ;)

 *                     *                    *

Желая на всички светли празници с пожелания за здраве, щастлива споделеност, вкусни моменти и шарени емоции!

Честит Великден!

  

Да е, ама не е

Да е сладко, ама не е. Да е солено, ама не е. Да е различно, ама не е. Да е познато, ама не е. Да е като баничка, ама не е. Да е кексче, ама не е. Да е странно, ама не е. Да е малко вкусно, ама не е...
Защото е много вкусно, защото е нещо, което обединява различното в себе си, а всъщност ти се струва крайно познато. Сякаш опитваш бабината баничка, топната в мъничко пудра захар. А после разбираш, че далеч не е баничка, но е едно от най-вкусните тестени изделия, които се е разтапяло на небцето ти.
Искам да ви похваля едни малки кексчета, които Fedora или Инчето от "Ossigeno" преди време ни показа, а след това и аз опитах. И си чакат реда още от Сирни Заговезни... Моите се различават на външен вид, но мисля, че просто ги попрепекох... Въпреки това ги харесахме страшно много и определено ще ги приготвя отново. Идеални са закуска!

Инче, благодаря ти за чудните сладосолености! :) Ще копирам рецептата ти, защото не съм променяла нищичко.

 

Сладки мъфини със сирене

 

Необходими продукти за 12 кексчета:

- 2 яйца;

- 1/2 ч. ч. кисело мляко;

- 1/2 ч. л. сода бикарбонат;

- 1/4 ч. ч. олио;

- 6 с. л. захар;

- 1/2 ч. ч. брашно;

- 100 г сирене.

Содата се гаси в киселото мляко. В купа се разбиват с миксер последователно яйцата, шупналото кисело мляко, олиото, захарта, брашното. Накрая се добавя и натрошеното сирене. Доразбива се с вилица или на по-ниска степен на мискера.
*За по-плътни и не толкова бухнали кексчета, разбивайте само с вилица.

С получената смес напълваме 3/4 от обема на формички за мъфини, като предварително сме ги намазали с олио и поръсили с брашно.

Кексчетата се пекат за 10 минути на 190°C градуса, след което фурната се намалява на 170° C и допичаме още 15 минути.

Още топлички, мъфините се посипват с пудра захар и се хапват с много желание! :)

Ако трябва да съм напълно искрена, много пъти мислех да ги приготвя наново, да ги снимам наново и тогава да ви ги покажа. Защото мъничко ми бодяха очите... Просто не изглеждат, ама никак, като тези на Инчето. Въпреки това толкова ми харесаха на вкус, че все пак реших да покажа именно тези!

Да кажем, че днес имам фамилоден и затова ви черпя виртуално с кексчета. Шегувам се, разбира се... Няма такъв празник. ;)

Честит Лазаровден!

Желая на всички светли пролетни празници! Бъдете здрави, нека в сърцата ви блика обич и нека щастието не дава и миг почивка на усмивките ви! ッ

 

Глътка свежест

Понякога имам огрооомна нужда от точно такава глътка. Която да освежи и мислите ми, и настроението ми, и цялостната ми същност. И когато толкова много неща са занимавали съзнанието ми, гонели са се в неизвестна посока, а после някак са завършили, имам нужда от глътка свежест. Ей така, за да си ПРЕпрезаредя батериите...
За да избистря идеите си в някаква степен. За да мога все пак да степенувам. И то в положителна насока! Пък след това ще се боря за крачката, за първата, която да постави началото на преглътнатото притеснение и на дозата смелост. За да започна за ходом марш!
Защото понякога имам нужда от допълнително хъс, който да подправи моя, да поизостри чувствителността ми, да ме предизвика с още няколко идеи... Та току-виж се реша. :) И после пей сърце... Или пак с "п", ама друго действие... Важното е все пак да се сложи начало. След това ще се помоля и за мъничко късмет. За да си грабна глътка свежест и много решителност!

А извън моите умонастървения, ви предлагам една по-солидна глътка свежест, която дори може да засища - вкусна и полезна. :)

 

 

Салата с авокадо и портокалов винегрет

 

Необходими продукти за две порции:

- свежа маруля (5-6 листа);

- 1/2 авокадо;

- 50 г сурови орехови ядки;

- 50 г кашкавал.

Необходими продукти за портокаловия винегрет:

- 3 с. л. портокалов сок;

- 1 с. л. дижонска горчица;

- 5 с. л. олио;

- щипка черен пипер;

- щипка сол.

Листата маруля се измиват добре и се нарязват на тънки лентички. Авокадото и кашкавалът се нарязват на кубчета, а орехите се нарязват на по-едри парчета с помощта на остър нож.

Всички продукти се объркват и се овкусяват с портокаловия винегрет.

За портокаловия винегрет - смесват се портокаловият сок и горчицата. Разбъркват се добре и се добавя малко сол. Следва олиото и отново се бърка до получаването на гъст сос. Подправя се с малко черен пипер.

 

Определено останах доволна от тази ми хрумка. Още повече, че одобрението беше взаимно. Ще се радвам салатката да хареса и на вас. Да ви е сладко (солено)! :)

Пожелавам ви вечер, преливаща от пролетни усмивки!

Наричай ме пролет

     "Наричай ме пролет, защото аз ще ти разкажа за истинската Тя. Ще ти подаря нейните цветове, които смело шарят навред. Ще ти позволя неиния аромат, който омайва без жал. Ще ти прошепна нейната мелодия, която пропива в цялото ти същество и гради симфонични мечти. 
     Яростно разпуква ледове... за да ги поръси с топлина. Смело събужда заспал живот, за да му вдъхне от своята свежест. И гордо пристъпва, за да смае навред. Да, тя, пролетта!
     Ти, точно ти. Не се страхувай! Защото тя се носи на бленуван лъч и ефирно трябва да я разгадаеш.
     И аз съм нейно творение! Така нежно, крехко и мимолетно. Просто миг, но във вечността. Тук съм и ти разказвам за нея - която винаги ще се преражда.
     Затова наричай ме... пролет."

...Или моята снимка за месец март.  ッ

Кулинарен минимализъм

И не точно. Но изпитвам някаква притегляща симпатия към малките форми, събиращи в себе си запомнящ се вкус. Разкриващи цялата си прелест само с една хапка. А след нея - въпрос на апетит, хранителни възможности и будна/заспала съвест. :)

Това ще ви предложа днес. Две рецепти, които отдавна очакват реда си и най-сетне дойде мигът за тяхната изява. Съвсем деликатна и ненатрапчива, но с отворен край - с възможност за по-внушително представяне. :)

Първата идея си откраднах от сайта на Бон Апети. Втората пък се върти в ума ми от доста време (позната вкусотия, която не бях приготвяла досега). За нея си помогнах с рецепта на Лети. Благодаря и на тримата майстори за вдъхновението! :)

Желиран таратор

 

Необходими продукти:
- 1 кофичка кисело мляко BILLA, 400 г;
- 1 средна краставица;
- 1 пакетче желатин;
- 80-100 мл студена вода;
- 3 стръка пресен чесън;
- 1/2 к. ч. орехови ядки;
- 3 с. л. олио;
- 1 ч. л. копър;
- сол на вкус.
 

Желатинът се разтваря в студената вода и се оставя да набъбне. След това се стопява на водна баня (не бива да завира!) и се оставя да се охлади.
През това време киселото мляко се смесва с нарязаната на малки кубчета краставица и блендирания чесън. Добавят се олиото, копърът и солта. Постепенно и при постоянно бъркане се слага и поизстиналият желатин. Сместа се разбърква и се изсипва в покрита с фолио за свежо съхранение форма. А може и в отделни малки формички. Изваждането от малките би било по-лесно, защото рязането на парченца е малко трудно (заради наличието на краставица в сместа).
Оставя се в камерата за 10-15 минути,а след това се премества в хладилник. След 1-2 часа желираният таратор е готов и се реже на кубчета.
Преди сервиране всяко кубче се поставя върху кашкавален чипс и се поръсва със запечени в сух тиган и смлени орехови ядки.

За чипса от кашкавал: кашкавал BILLA.

Кашкавалът се настъргва на ренде и се подрежда на тънък слой върху хартия за печене. Запича се на 170° C до зачервяване. Изважда, оставя се да изстине и се отлепя внимателно от хартията. Това е!
Идеята и изпълнение за него видях при Катето. Кате, благодаря ти, при теб винаги откривам нещо оригинално! :)

Американски палачинки

 

 

Необходими продукти за около 20 малки палачинки:
- 1 ч. ч. брашно;
- 1 ч. ч. прясно мляко BILLA;
- 1 яйце;
- 1/2 к. ч. олио;
- 1 с. л. захар;
- 1 равна ч. л. бакпулвер;
- щипка сода;
- щипка. сол;
- щипка канела.


За гарниране: краве сирене BILLA и сладко от череши BILLA.


В купа се смесват пресятото с бакпулвера брашно, содата и солта.
В друг съд се разбиват с бъркалка млякото, яйцето, олиото и захарта.
Прави се кладенче в брашното, постепенно се изсипва яйчената смес, като се бърка непрекъснато до еднородна консистенция. Подправя се с щипка канела. Трябва да се получи гладка смес, без бучки, с гъстота по-голяма от обикновеното палачинково тесто.
Палачинките се пекат в намаслен с няколко капки олио тиган, като сместа се изсипва с помощта на голяма лъжица. Котлонът трябва да е на средна мощност. Обръщат се, щом се появят мехурчета по повърхността им. Пекат се и от двете страни до златисто.
Гарнират се с сирене и черешово сладко или според предпочитанията.

Лети, сърдечно благодаря и на теб! Правя тези палачинки за първи път и определено рецептата ти не ме предаде, дори я копирам, макари и с намалени продукти (надявам се, че нямаш против). :)
Иначе докато се наканя да снимам палачинките, те изстинаха и не бяха така пухкави, но... преживява се. Горещо препоръчвам да се хапват още топлички, тогава са най-хубави. :)


*Благодаря на BILLA България за възможността да участвам в тяхното предизвикателство и за предоставените продукти!