По пътя към световното богатство

Светът е толкова пъстър, различен и човек го възприема по свой си начин. И със сигурност всеки в даден момент си е мечтал да обиколи чудати и необикновени места. Е, аз не правя изключение. Не знам дали един живот би ми стигнал, но... "Колкото повече, толкова повече!" е казал Мечо Пух.

Според мен храната разкрива даден човек, подсказва за цели нации. Дали конкретна кухня ще е по-изтънчена, дали ще е по-обикновена, дали ще присъстват много подправки, дали ще има смели експерименти от на пръв поглед несъвместими съставки и... така до безброй. Затова винаги ми се иска да опитвам нови и различни ястия, които да ми помогнат да разбера дадена култура, да вникна в бездънното й богатство от нрави, обичаи, ценности и виждания.

И тъй като все още не съм обиколила света (е, в мечтите си се рея на доста места), реших, че мога да опитам и сама да опозная вкусната му страна. Провокатор беше един най-хубавите подаръци, който получих за рождения си ден - книгата на Надя Пери "Световна кухня. Най-доброто от цял свят". Над 600 страници, 1650 рецепти и 33 различни кухни - определено си е предизвикателство за мен. И както се пошегувах, когато я получих "Не знам дали един живот ще ми стигне да сготвя всичко от книгата".

Но да не броим животите. Важното е човек да се наслаждава на този момент, на това, което се случва точно тук и точно сега. Другото е преди и след време. И в такъв един момент реших, че е време да приготвя нещичко от новата ми придобивка. Исках да бъде солено - като баланс на поредната сладка вълна, и веднага се сетих за една рецепта, която ме беше впечатлила още при прочитането.

Ориз с кисело мляко (индийска кухня)

 

Необходими продукти:
- 250 г ориз;
- 250 г кисело мляко;
- 2 ч. л. олио;
- 1/4 ч. л. настърган джинджифил;
- 1/4 ч. л. ситно нарязана люта чушка;
- черен пипер;
- сол.

Киселото мляко се разбива и се залива със затопленото олио. Прехвърля се в тиган (в който е затоплено олиото) и се прибавят оризът, солта, черният пипер, чушката и джинджифилът. Бърка се непрекъснато на умерен огън, докато оризът омекне. По желание може да се прибави и краставица.

Това е рецептата, дадена в книгата. Сега обаче ще споделя моите промени, тъй като беше наложително, за да се получи ястието.
Нямах пресен джинджифил, а и не съм му най-големият почитател. Лятото му се мръщех покрай сушито, имаше вкус като на парфюм (знам какъв е вкусът на парфюм, защото като много малка не уцелих правилното място и си пръснах в устата). Впоследствие привикнах към тръпчивостта му, но все пак в тази рецепта го замених със сух джинджифил на прах. Нямах и люта чушка, но използвах смлян лют червен пипер. Като цяло подправките (количество) добавих на вкус - мисля, че така е най-добре, имайки предвид и другите изменения.
И сега по-важното. Озадачи ме малко как в 250 г кисело мляко ще сваря 250 г ориз. Реших, че се има предвид някакво по-рядко кисело мляко (не като купешкото, което си е гъсто), затова разредих с 5 с. л. вода. После процедирах по рецептата. Да, но водата си извираше, сместа се сгъстяваше, а оризът оставаше суров. Със сигурност в Индия използват друг ориз, но моят си беше най-обикновен. Затова на етапи добавях по малко студена водичка, докато оризът се свари. Накрая изчаках да се сгъсти и всичко си дойде на място.
С пресни подправки и краставица със сигурност ще е добра комбинация, въпрос на вкус.
И още нещо - препоръчвам готвенето да е в тиган с незалепващо покритие.

Ами, това е моето предложение за ориз по индийски. На нас определено ни хареса. По принцип не се справям с варенето на ориз, така че това ястие ме устройва идеално. Нетипично е, но пък е много вкусно. Леко пикантно и доста засищащо ястие. Украсата от джоджен си е моя приумица, но пък добре се съчета вкусът й с този на ориза.

И... храната определено е богатство! От нас зависи доколко ще го опознаем.