Частица от менюто

Преди около месец бях споменала, че наистина започна един по-различен живот за мен след тазгодишния ми рожден ден. Случват се разни приятни неща и малко по малко сбъдвам мечтите си. Разбира се, изникват и нови - човек е нищо без мечти!

И точно една такава сбъдната мечта ме усмихва и ми носи удовлетворение. Става въпрос за стаж в медия. Това е задължителна част от обучението в университета. Всяка година трябва да караме летни стажове с учебна цел. Е, повечето от нас не чакат лятото, а се заемаме с това още през учебната година. Така направих и в първи курс, така направих и сега във втори. Мислех си за радио, защото това е профилът, който съм избрала. Но той си има други причини. Истината за мен е писането и печатните медии. Това е моята слабост, моят блян дори. И реших, че отново ще избера печатна медия с идеята, че в студентското радио също правим предавания - така ще упражнявам и двете дейности.

А защо въобще споделям тук това? Защото точно днес се навършва един месец, откакто съм стажант в сп. "Меню". Може би е излишно да обяснявам каква емоция е това за мен, но не мога да го скрия (а и не искам).

Чувствам се чудесно там. Харесвам самото списание, философията му, както и съдържанието, което освен рецепти, има и журналистически материали. И изобщо съм в една кулинарно-журналистическа приказка, от която не ми се излиза... Прекрасно е да допълвам двете си любими занимания, попивайки съветите както на Веселина Маринова - Еси (главната редакторка), така и на Ивелина Иванова - Ивето (шеф-готвачът на Menumag.bg и на сп. "Меню"). И от целия екип, разбира се, защото всеки си има своите задачки, за да функционира "кошерът" добре и успешно.

И след споделеното ми се иска да ви пренеса на едно събитие, за което обещах да разкажа. На 27 април се състоя един от кулинарните курсове, които списанието организира. Тематиката беше "Козунак и великденски сладки", а аз имах щастието да бъда поканена от Ивето и да й помагам. Е, можете да си представите какво е за мен нещо подобно...

 Това беше и причината да бързам сутринта на същия този ден и да приготвя чийзкейка в чашки за минутки. Успях някак и пристигнах в редакцията навреме. Трябваше само стрелките да покажат 10:00 и курсистите да дойдат. А там ги очакваха шеф-готвачът Ивето и нейната помощничка в курса - Петя Шмарова.

 

Отляво - Ивето, отдясно - Петя

 

Ръководството с рецепти, което всеки курсист получава

Козунаци в действие

Мога да споделя някои тънкости, които запомних относно козунаците. Шеф-готвачът препоръчва да се използва брашно с високо съдържание на глутен за по-изразителни "конци"- над 10,5. Също да се използва смесена мазнина - например, една част да е животинска, а другата - растителна. Тестото не бива да е твърдо, а средно. Захарта - на 1 кг брашно се слага максимум 250 г захар иначе тестото натежава и не може да се изпече хубав козунак на конци. Друго, което ми направи впечатление - на 2-3 пъти стените и дъното на фурната се напръскваха с вода по време на печенето. Идеята на това е козунаците да са пухкави, но не сухи. За украсата - добре е със съвсем леко навлажнена ръка да се разбърка захарта за поръсването. Така тя няма да загори и да се карамелизира. Още нещо - препоръчително е да печем в съд, който е около 3 пъти по-голям от начално сплетения ни козунак. Така ще има място за втасването, а след това и за бухването по време на печене. И не на последно място - готовият козунак се оставя да изстине напълно върху решетка.

Част от постиженията на курсистите

Блаженство с име на венец

Наричам го блаженство, защото този великденски венец е наистина невероятен на вкус. Определено ми стана фаворит сред великденските десерти - хареса ми много повече от козунаците. При него тестото не втасва толкова дълго, както при козунака, а е така апетитно... Необходима е стайна температура, а не горещата и затворена стая за г-н козунака. Изобщо... спечели ме.

 

Яйчица с естествени бои

Боядисвахме яйца с естествени бои - с куркума, с лучени люспи, с цвекло и с нещо като къпини (хибрид между къпина и малина). Най-хубави цветове се получиха с лука и куркумата. И независимо, че цветовете не са така ярки като при изкуствените бои, тези яйца имат много предимства. Технологията е описана тук. Няма да пропусна и Бети, защото предложенията й също са прекрасни. Надникнете и в нейното местенце.

Сладкоправене със захарна нотка

Ивето беше опекла предварително доста сладки - с аромати като ванилия, портокал и лавандула. А след декорацията със захарно тесто сладките просто оживяха.

Това са моите първи опити с готово захарно тесто. Е, не са нищо особено, но се забавлявах доста. И една подробност - с шаблони всеки може (ние така работихме).

 Подробности

Обядът беше много вкусен. Останах впечатлена от идеята за мусака с риба тон. Рецептата е тук. "Провалът" - това беше един неуспешен опит за великденски венец. Тестото беше замесено много твърдо и беше пропусната захарта. В крайна сметка Петя го поправи с прясно мляко (от нея научих, че твърдо тесто с мая се поправя с прясно мляко, но тесто със сода няма как да подобрим), сложиха му плънка от разни сирена и имахме вкусна солена погача. Така че всеки провал може да се превърне в успех. А на другите снимки исках да покажа част от подробностите на този курс.

*       *       *

Ами, това е от мен засега. Идеята на тази публикация беше да е полезна. Дано все някой да е открил нещичко, което да му помогне във великденските приготовления.

Слънчев и усмихнат ден на всички!