Макар в кухнята да е топличко и фурната да лъха с топлина и аромат, навън си е доста студено и... мирише на зима. Да, дойде и тази прелест - чиста, бяла, ефирна и смразяваща. Няма друг сезон като зимата - толкова различен, толкова вълшебен и изпълнен с толкова радост и вълнение (да подчертая, че любимият ми сезон е пролетта).
И не знам защо, не се и интересувам особено, но тази зима посрещнах с много желание. Така ме зарадва тихото промъкване на декември в ежедневието ни. А какво да кажа за снега... Докато сутринта беше примамливо топло и слънцето ехее се опитваше да изгрее иззад облаците, то само след няколко часа картинката се промени коренно. Заваля!
Първо прехвърчаха тук-там снежинки с перелинки и незнайно кога белотата се разнесе с цялата си прелест. Всичко побеля - улици, дървета, сгради, дори човешките души. Не може да се отрече, че зимата сякаш измива наслоената мъка, която се спотайва необезпокоявана през годината. И какво се случва падне ли първата снежинка? Усмивка грейва на лицата ни и всеки гласи навред "Честит първи сняг!". За кое друго нещо си честитим, че е първо... Никой не честити първото поникнало кокиче, първите жарки лъчи през лятото, нито пък първото пожълтяло листо. Но първият сняг ни е честит.
И защото ми е радостно и предпразнично, и защото вече имам запланувани няколко рецепти за уханни ястия, и защото днес украсих коледната елха, искам с най-голяма усмивка да ви пожелая честит първи сняг! Нека зимата бъде изпълнена с безброй приказни моменти, топлина и... вкусни сладкиши!
И не на последно място - нека не е убийствено студена... Каквато и да е, показвам ви я през моите очи от първия ден на зимната приказка...
Няма коментари:
Публикуване на коментар