събота, 2 февруари 2013 г.

Когато две по две отново е две

Две по две е равно на четири. Три по три...
Шегувам се, няма да се занимавам с математика. Но макар да съм си избрала специалност, в която математиката да е нещо мноого далечно, винаги ще си харесвам тази точна наука. Дължа го на учителката ми в основното училище. Но това с Учителите, които винаги ще ценя, е друга тема. Сърдечно им благодаря за всичко!
Но да се върна отново на случая, при който две по две е отново две, а не четири. Е, може и да не ви се вярва, ама така се получи при мен. Виновниците за този мой математически абсурд са две яйчица. Две яйца в две кулинарни изяви. Всяка от тези изяви обаче изисква по две яйца, не по едно. И не използваме общо четири, а точно две.
Със сигурност всеки кулинар ще се сети къде е отговорът. И той не е никак сложен, даже напротив. Просто ми харесва да оспорвам всепризнати истини, макар и чрез конкретен личен случай. Та защо две кулинарни изпълнения, всяко с по две яйца, изискват две, а не четири яйца? Защото едното си поиска само жълтъците, а другото белтъците. Съвсем семпло...

Жълтъците използвах, за да сготвя кюфтета с бял сос. Много сполучлив вариант. Пък и аз си обичам манджите и това е. Мога да хапвам и "сухо", както наричам останалата храна, но просто сготвените ястия са ми слабост.

 *           *           *

Цветни кюфтенца с бял сос



Източникът на рецептата е "Веселият готвач", а авторът - Zlatina. Пробвала съм и този вариант. Основната разлика е в количеството на киселото мляко. И в двата случая е вкусно, но при втория вид интересната добавка е индийското орехче.

Относно моите кюфтета. Цветни са, защото така ми хрумна да ги представя - като своеобразни цветчета насред белия сос

Има още една подробност. В рецептата се изискват два жълтъка, които заедно с киселото мляко се явяват застройка. И започвам аз да отделям белтъците (които ми трябваха за следващото творение) от жълтъците... Разсеях се за момент, просто изключих и в съда се озова цялото яйце. Опитах да извадя жълтъка, така че да остане само белтъка, но не се получи. Започнаха да се смесват и просто се отказах. Накрая застройката ми се състоеше от 1 цяло яйце, 1 жълтък, кисело мляко и около 1 с. л. брашно, която ми остана от овалването на кюфтетата.
 За мое успокоение всичко се получи чудесно и това не повлия на крайния вкус. И по мое предпочитание винаги накрая на готвенето добавям пресен копър към тази гозба.



















Ами, това са моите кюфтенца с бял сос. Преоткрих ги, откакто съм студентка и сама си готвя "солените неща" (по принцип вкъщи майка ми осигуряваше основното за хапване, а аз бях по десертите).
Конкретно на мен с белия сос ми харесват повече. Майка ми винаги ги приготвя с доматен, но... не е моят вариант. Всеки според вкуса си, нали така!


*          *          *

И след малките неуспехи останах не с два, а с един белтък. Е, не беше фатално. Просто намалих количеството на всичко. А това "всичко" доведе до едни много вкусни сладки, за които знам от няколко години, но все не ги приготвях. Но дойде и техният ред. Даже май честичко ще идва, защото ни харесаха изключително много.

 

Забравени целувки

 


























Сигурно всеки ги е виждал, а повечето от кулинарите са ги приготвяли. Не е неоправдана популярността им - хем са лесни, хем са вкусни.
Източникът е Chat Noir от форума "бг-мама". И аз да се включа с благодарност към нея за тази идея!
Моите сладки бяха малко по-различни, но обясних вече защо.

Необходими продукти:
- 1 белтък;
- 1 к. ч. кристална захар;
- 1 пакетче ванилия;
- 5 малки вафлички с шоколадов крем.

Приготвянето е според указанията на Chat Noir.
Включва се фурната на 180 °C. Аз я държах включена поне 20 минути (някой във форума на "бг-мама" беше препоръчал около 30 минути).
През това време белтъците се разбиват с щипка сол на твърд сняг. Постепенно се добавя захарта и отново се разбива. Следва ванилията, а после и нарязаните на малки парченца вафлички. Важно е добавянето на сухите съставки (дали ще са вафлички, или пък шоколадови парченца, сушени плодове, ядки, няма значение) да става внимателно, така че да не спадне обемът на сместа. Най-добре да се използва дървена шпатула, аз използвах обикновена лъжица.
След това, отново с помощта на лъжица, се правят малки "купчинки" от целувчената смес в тава, покрита с хартия за печене.
Слагаме сладките във фурната, изключваме я и ги... забравяме. След около три часа са готови.


























Според авторката на рецептата сполучливите сладки са твърди и хрупкави отвън и мекички отвътре. За мое най-голямо щастие моят резултат беше точно такъв.
Сладките могат да се оставят във фурната и за цяла нощ. Аз имах леки опасения, защото прочетох коментари за недобре изсушени целувки. Затова реших да действам по 3-часовия метод. Когато изминаха въпросните 3 часа, проверих ги и си бяха готови. За всеки случай включих фурната на 50 °C с вентилатор и оставих така за около 3-4 минути. Изключих и държах още около половин час в изключената фурна.


Това са моите забравени целувки. Определено ни хареса много. Пък и лично според мен този вид целувки, с мека и леко лепкава вътрешност, са много по-вкусни от напълно изсушените.

Да ви е сладко!


16 коментара:

  1. Много оригинално си ги сервирала, Гери! :)
    Една от любимите ми манджички, понякога ги правя и с доматен сос или както са популярни - по чирпански, но пък аз си им казвам манджичка с кюфтета. :)
    От домашната манджичка по-вкусно няма и най-богатия сандвич не би я заменил. :)
    Слънчева събота! ;-)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Светле. И аз съм "за" домашно приготвената храна!
      Приятна почивка и на теб!

      Изтриване
  2. На мен кюфтенцата ми заприличаха на глухарчета, още щом ги зърнах.Няма лошо, нали, моята фантазия си е единична бойна единица.
    И целувчиците са много хубави, а аз за половин век още не съм ги правила.
    Поздрави за ентусиазма ,Гери и хубава вечер!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Вили, май си на прав път с глухарчетата. И според моя господин изглеждат като тях.
      А за целувките - опитай тези, наистина са супер лесни. И го няма бавното сушене, както при другите. Нито ще тръпнеш да не изгорят, нито пък ще се притесняваш за температурата... Лесно и вкусно, това е.
      Радвам се, че намина тук. Поздрави!

      Изтриване
  3. Подсети ме много добре за кюфтенцата, обожавам тази манджичка, не съм ги правила скоро! Много са кипри. Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  4. Да си ги приготвиш и да ти е сладко, Поли.
    Хубава вечер!

    ОтговорИзтриване
  5. Гери, мнооого обичам такива кюфтенца, ама мъжО не иска да ги яде и много рядко ги готвя. Бодвам си по този случай едното кюфтенца от показаната чинийка и отпрашвам доволно към страната на сънищата :)

    Спокойна нощ! Хубав и усмихнат неделен ден!

    ОтговорИзтриване
  6. Кюфтета с бял сос и аз ги харесвам. Гери, много оригинално и апетитно си ги поднесла!
    Идеята за забравените целувки много ми допадна!
    Прекрасни снимки!

    ОтговорИзтриване
  7. Е как да не си топни човек залъче в тази красива чиния :)). Прекрасно поднесено, а и много вкусно ястия. Поздрави Гери и хубава неделя!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много благодаря, момичета!
      Таничка, и моят господин не ги харесва, дори не опитва от тях, но понякога си ги приготвям за себе си.
      Тили, благодаря. Подобна оценка от теб определено ми дава стимул.
      Диди, заповядай и да ти е сладко.
      Усмихната и слънчева неделя на всички!

      Изтриване
  8. Гери,много красиво и забавно си ги поднесла!Отделно и колко апетитно ми изглежда,мммм!
    И у дома се харесват тези кюфтета,повече аз,отколкото половинката....май на мъжете повече им се харесват на скарата,хехе....
    Сърдечна поздрав с пожелание за успешна нова седмица!

    ОтговорИзтриване
  9. Роси, май не ги харесват мъжете, така си е. Ще взема да ги нарека "женските кюфтета", а тези на скара - мъжките. Шегувам се, важното е мир да има.
    Специални поздрави за теб и лека вечер!

    ОтговорИзтриване
  10. :) И в къщи мъжете не ги искат, не знам на какво се дължи факта. А Пък аз ги обожавам! И затова се присъединявам на твоята маса:). Много хубав се е получил соса, консистенцията е супер. Забравените сладки също са ти много сполучливи и красиви. С тази публикация освен една теза има и друга оспорвана, а именно за точността в продуктите на ястията! Браво, Гери! Прекрасна нова седмица от мен!

    ОтговорИзтриване
  11. Май тази манджичка ще се сервира само на женски маси. ;)
    Заповядай, Кате, и да ти е сладко!
    Благодаря ти за милите думи. А аз продължавам да следя с интерес проекта ти!
    Много красива и усмихната седмица ти желая!

    ОтговорИзтриване
  12. Гери ,браво,страхотна публикация и интересно поднесена манджичка.
    Прекрасен да е денят ти!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Зиче, думи от кулинар като теб определено ме мотивират.
      Прекрасен да е и твоят ден!

      Изтриване