Дългоочаквана радост

Преди време имах честта да приветствам първата си гостенка - Роси от "Кулинарен еликсир". Беше ми толкова драго да посрещна любезен и сърдечен човек като нея. Росинце, много се радвам, че прие поканата ми и достави толкова приятни емоции на моето местенце.

Моята гостенка ме изненада с един много любим мой десерт (без дори да подозирам за подготвеното от нея) - реване, но не какво да е, а орехово. Не бях чувала за орехово реване, определено всички останахме изненадани. Аз съм се заканила, че ще си го приготвя някой път лично, но ще му дойде времето и на това.

И сега идва моментът да споделя още нещо. Роси също ме покани да гостувам във виртуалната й кухня. Ами сега? Не очаквах, а и малко се притесних какво да подготвя, за да се представя на ниво - нямаше как да откажа след радушния отговор от Роси, когато аз я поканих. 

Моята домакиня на няколко пъти ми каза, че не е необходимо да се притеснявам за това какво ще приготвя. Аз знам, напълно ясно съм, че няма да бъда върната, но все пак това е "Кулинарен еликсир" , а и първото ми блогогостуване - исках всичко да е както трябва.

Доста мислих какво да сготвя. През главата ми мина да измисля цяло меню с предястие, основно и десерт. После реших, че ще е само десерт, защото това е най-голямата ми слабост в кулинарията. Е, хубаво, десерт ще е, ама какъв? Колко рецепти прегледах, аз си знам. И от много мислене, накрая ето какво измислих - МОРКОВЕНА ТОРТА.

Тази моя морковена торта, за която разказвам от година и половина и все й се каня. Обяснявам на всекиго колко ми е харесала в Англия, колко вкусна и сочна е била. "Само да мине сесията и ще я направя, за да се почерпим!" - така се бях заканила... преди точно година. Хубаво, тя първата сесия мина, но тортата не се появи. Същото говорех и след втората сесия, но пак не се наканих да я приготвя. Е, на третия път вече бях твърдо решена. Ще направя морковена торта и с това ще отбележа края на сесията (трета в списъка) и ще почукам на вратата на моята домакиня.

Роси, благодаря ти за поканата. Но благодаря и за търпението - нито веднъж не ме "подсети", че ми предстои гостуване, беше ме оставила аз да реша кога да е. Е, реших, ето ме - усмихната, доволна и с дългоочакваната морковена торта.

Морковена торта

 

В интерес на истината прегледах десетки рецепти за морковена торта - и български рецепти, и чуждестранни. То не бяха рецепти, то не бяха видеоклипове... Е, в крайна сметка се доверих на Ирина. Потопих се в "Слънчевата й кухня" и запретнах ръкави в моята - е, силно казано моята, защото бяхме на гости на родителите на моя приятел. Ама си го чувствам като втори дом, така че готвенето беше изключително приятно.

Следвах рецептата на авторката, като направих малки промени (описани са в скобите), но определено се получи страхотна торта - вкусна, сочна и тоолкова ароматна. Наистина си беше много хубава. Иринка, благодаря ти за страхотната рецепта!

Необходими продукти за блатовете:

адаптирано от: Joy of baking
- 4 големи яйца;
- 100 гр. кафява захар (не съм използвала);
- 150 гр. бяла захар (сложих 250 гр. бяла захар);
- 120 мл. олио;
- 100 мл. прясно изцеден портокалов сок (при мен 100 мл. сок се получи точно от 1 портокал);
- кората на един портокал;
- 280 гр. брашно;
- 1/2 ч. л. канела;
- 1 ч. л. сода бикарбонат;
- 1 и 1/2 ч. л. бакпулвер;
- 1/4 чаена лъжица сол (това май забравих да го добавя, но не попречи);
- 320 гр. фино настъргани моркови (аз настъргах 3 моркова);
- 50 гр. печени, несолени орехи, нарязани на дребно (аз използвах същото количество сурови орехи, нарязани на едро);
- 50 гр. стафиди, накиснати в малко ром (не съм слагала стафиди).

Приготвянето следвах точно по описаното от Ирина - няма да съм нито първата, нито последната, която да каже, че всичко е обяснено идеално и резултатът е страхотен. Мога да допълня, че използвах форма с диаметър 22 см. Пекох двата блата отделно, защото се притеснявах за разделянето им на две. На дъното слагах хартия за печене, намазана с малко олио. Всеки блат пекох на 180 °C за около 40 минути (до суха клечка) на режим с обдухване.

Необходими продукти за глазурата:

 - 125 гр. меко масло;
 - 350 гр. качествено крем сирене, извадено от хладилника поне 2 часа преди употреба! (аз използвах 3 опаковки българско крема сирене, всяко е по 125 гр.);
- 200 гр. пресята пудра захар (аз използвах около 250 гр.);
- 1 чаена лъжица настъргана портокалова кора;

- около 30 мл. прясно изцеден портокалов сок (моя добавка);

- 1/2 ч. л. ванилова захар (моя добавка);

- настърган натурален шоколад на вкус (моя добавка).

Отново процедирах по указанията на авторката. Добавих и 3 съставки по мой вкус - така глазурата се получи идеална според мен. Когато беше готова, оставих за около 5 минути в хладилник, за да се охлади. След това сглобих тортата.

За украса използвах орехов крокан. Идеята за него видях преди време при Руми от "Something". За крокана използвах 3 с. л. кристална захар и 2 с. л. нарязани на едро сурови орехи. След като захарта се карамелизира, орехите се добавят. Разбърква се добре и сместа се изсипва върху намазнена с олио хартия за печене. След като изстине се натрошава на дребно (аз използвах блендер).

След няколко часа в хладилника тортата е поела всички вкусове и е просто чудесна. Няма да обяснявам, че вицът за нея не е верен. Всеки, който е опитал тортата, знае отговора на "загадката".

Росинце, още веднъж благодаря за жеста към мен! За мен беше удоволствие да бъда твой гост и да споделя радостния момент по този начин.

Само за едно съжалявам - нямам фрезии, които да ти поднеса (макар и виртуално), но да знаеш, че ти желая цяла градина от фрезии да изпълва съзнанието ти винаги.

Пожелавам ти и много здраве - и на теб, и на семейството ти, много вдъхновение и много успехи.

И нека се радваме на простичките неща, защото са най-хубави.

Поздрави!