Надлъж и нашир

Каня ви на разходка до едни китни зелени хълмове, за да отпуснем съзнанието и да прострем погледа си надалеч. Не ви е нужно нищо специално. Само желание, приятна компания и добро настроение. Бих добавила - липса на предразсъдъци или по-скоро отърсване от миналото. Да, мястото, което съм избрала, е белязано с черно и то неотдавна (не ми се иска да говоря за тези случаи, вероятно трагедията около тях е известна).

Но днес ще обагря със зелено, даже с много зелено. Ще се потопим заедно сред всички багри на пролетта, за да уловим красотата й. Можем да се заслушаме и в песента на вятъра, разказващ славни истории. По-смелите могат да полетят със съзнанието си безбрежно из високите хълмове, за да се рее душата им на воля. А на всички искам да кажа - добре дошли на Бакаджиците!

Както обича да казва бащата на моя приятел "Ще си спретнем един воаяж". Много ми харесва тази думичка "воаяж", голяма романтика се крие в нея. Та точно такъв воаяж си спретнахме тримата. Подготовка - усмивки, дестинация - малко нависоко, за финал - мили спомени. Занапред - друг воаяж. ✌

 "Ако знаеш само колко легенди има за тези места. И Индже войвoда е минавал оттук. Знаеш кой е, нали?" - така си говорим в колата, докато пътуваме към китните хълмове. А аз се опитвам да снимам в движение и мърда ли-мърда тази ръка. Щеше ми се да покажа как хълмовете се виждат и отдалеч, дори паметникът е забележим с просто око. Фокуса няма да го коментирам, даже ще си затворя очите. Хайде, само едното, за да виждам все пак.

"Бакаджиците е верига от ниски хълмове, които геоложки принадлежат към Средногорието.

Простират се на изток от р. Тунджа, на около 15 км от гр. Ямбол. Най-високият връх на Бакаджиците е Севети Сава (515 м), на който е разположена радиорелейната станция „Бакаджик“, известна още като „РРС Ямбол“. Името „Бакаджик“ произлиза от турските думи бак и ачик и означава „височина, от която се вижда надалеч." - по думите на Уикипедия. Е, така е, този път грешки няма. А връх Св. Сава се вижда на снимката - този, който е най-отзад.

 Така... Вече сме горе. И се взирам, снимам, попивам всичко, но пак не ми стига. Поля, планини (в далечината се вижда Стара Планина) - чудо. На подобни места не времето спира, ами и душата ми. Просто се спотайвам в себе си и не искам да се откъсна от чувството. Природа, какво да се прави!

Дали ако скоча в тези дървета, ще се случи като в детските филмчета и около мен ще литнат птички, цветята ще ми се усмихнат, а аз весело ще си вися на някой клон? По-добре да не рискувам. Приемам, че анимациите за мъници в голяма степен са провокация на фантазията. Тук и разум е нужен. ッ

 

Малко беше мъгливо, та не успяхме да видим всичко, което хълмовете предлагат. "При ясно време се вижда и Черно море" - така научих.
... Ех, море, не те зърнах, но дано да имам възможност за това през лятото.

Това е въпросният паметник, който се издига върху единия от хълмовете и се вижда от мноoого далеч. Малко смело ще се изкажа, но... комунистическа история - спирам тук. Е, наистина е внушителен с размерите си. Застанал до него, човекът е като мравка. Но пък хора са го градили, нали така...

Ще си се върна на тревичките и дърветата, по-приятно ми е сред тях. Всеки според вкуса си, нали така?

А тук ви казваме "чао и до нови срещи" с моята нова приятелка. Беше щедра откъм пози, а аз не пропуснах възможността (много обичам пеперуди).

Бакаджиците не са чудо невиждано, но са поредното доказателство за природата, която си имаме. И ако ви се отвори път натам, отбийте се и се насладете на чудните картини пред себе си - почти като от птичи поглед. ❀