Успешен провал

Ами, да, звучи объркващо и може би безсмислено, но и фактът, че вече близо две години съм в София, а още не съм се разходила из красотите на Витоша, също ме обърква. Направо е немислимо, та планината ни е на две крачки, а аз две години ги изкачвам и все още не съм ги преминала. За срам си е и определено не се радвам, но все се случва нещо, което да провали витошките ни пътешествия. Или ще отидем и ще се озовем в нищото с реален шанс за изгубване и по-разумното решение да се върнем обратно (сигурно ще ми се изсмеете, но за новак и Витоша не е за подценяване). Или пък времето ще ни изиграе номер точно в последния момент. Или ще се уговорим и накрая все на друго място ще се озовем... Въпросът е, че все още не съм се запознала обстойно с Витоша, само на "здравей-здрасти" сме, но ще се поправя. Обещавам си!

А сега да кажа защо провалът този път се оказа успешен. Ами, защото разходката в планината се провали, но пък отидохме на друга разходка. Така че грабвайте раницата с малко водичка и вкусна храна, напъхайте добро настроение из всички възможни джобове и ви каня на също толкова приятно пътешествие - до Панчарево.

Да си призная, почти бях забравила за тази разходка и идеята да я споделя с вас. Но до одеве си бъбрихме с един господин и той подсети за тези мои публикации, като намекна да се включвам по-често с подобни изяви. Е, речено - сторено. Запрятам ръкави и се надявам да ви е приятно.

Беше слънчева неделя и по нищо не подсказваше за сивите облаци, които се промъкнаха към края на деня. За наше щастие разходката ни беше щедро огряна от слънце и приятни емоции.

Панчаревското езеро всъщност не е езеро, а изкуствена водна площ. Но не мисля, че това го прави по-малко впечатляващо. Изобилието от хора определено доказва това - ходили сме и зимата, както и сега, хора винаги има.

Веднъж вече се опитахме (беше към края на по-миналата зима) да открием някаква пътечка, която води до пейка и от въпросната пейка се виждала цяла София. Първо, до никаква пейка не стигнахме, а до някакъв манастир. Второ, защо ми е да ходя сред природата и пак да търся София сред нея - никога не съм намирала особен смисъл. Да, сигурно е красиво, но все пак...

Та за тази пътека, която се вижда на снимката - този път поехме по нея. Това, ако не греша (ако греша, нека някой ме поправи), е екопътека "Панчаревско езеро" или още Панорамната пътека. И определено си заслужава името, защото вървейки по нея, човек изпълва погледа си с безброй красоти от самото езеро, от Витоша. Според Уикипедия се виждат съседните села, също София, Плана планина и Люлин планина. Сигурно съм видяла всичко, но все още не различавам, по-скоро не знам, кое какво е. 

Една от споменатите по-горе панорамни гледки. 

 

Освен Панорамната пътека, околността предлага и още доста пътечки. Въпрос на желание и физическа издържливост.  

Тук вече слязохме до самото езеро (от Панорамната пътека на доста места има възможност да се слезе до него). Хапнахме от сандвичите, които бях приготвила. И може би е излишно, но ми се сториха страшно вкусни - на подобно място всичко е прекрасно. :)

Е, не минахме и без детски глъч, пушек от скара и всичко познато, но... Няма лошо. Само се надявам после отпадъците да са събрани.

Тази малка госпожица така се радваше на езерото и нито камъчетата, нито студената вода можеха да я спрат да цопка с крачета. Усмихната до уши и с онази чиста светлинка в очите - децата са просто истина.

  А това беше кавалерът й, може би братче или просто приятелче, не знам. Но тук силният пол леко се изложи - господинът едва пристъпваше по камъчетата и определено издържа по-малко във водата. Важното в случая обаче е друго - децата трябва от малки да свикнат и да заобичат природата. И подобен излет е чудесен вариант според мен.

Това вече е към другия край на езерото, а зеленината е така очарователна, че сякаш го е сгушила в буйната си прегръдка.

Освен за разходка, има и много места за пикник, риболов, та и за плажуване. Изобщо всички остават доволни накрая.

Ами, това беше Панчаревското езеро през моите очи. Сигурна съм, че е познато на повечето от вас, но пък може да съм била полезна и на някого, който за първи път се докосва до това извънстолично местенце. Независимо дали е познато, непознато или просто позабравено, смятам, че си струва да се посети.

Човек първо открива, а после постоянно преоткрива. Природата е щедра, само трябва да поискаме. :)

P. S. Витоша, до скоро!