По нашенски

Не знам доколко тази рецепта е българска, но някак вътрешно възприемам всякакви питки, баници и подобни тестени за Наши изделия. И винаги ми изниква картинката от едно време - рано сутрин, все още не се е съмнало, а българката вече меси хляб за цялата къща. Голямо майсторство си е това според мен. И сигурно е бил най-вкусният хляб. :)

Е, аз не съм месила толкова много хляб - даже домашен хляб все още не съм. Но питки и разни баници успявам да приготвя. Даже от известно време се познаваме доста добре с г-ца Мая и добре общуваме. Не ме е предала - преди това имах притеснения да работя с този продукт.

В конкретния случай съчетах две предложения в едно изпълнение. И за успешния резултат искам сърдечно  да благодаря на Роси от "Кулинарен еликсир". Тя сега си почива, ама все някога ще види какви съм ги сътворила по нейни указания. Роси, благодаря за чудните идеи - усукана питка с магданоз и ароматни усукани питки. Използвах рецептата за питката (просто исках да получа повече тесто като количество), но оформих от нея малки питки.

 

Усукани питки

        Всичко започна с малко притеснение от непознатото. Как ще се получи, ще се разберем ли добре, а какъв ще е резултатът? И като всяко нещо, това не се оказа изключение - страхът е пречка, докато човек не опита.

     Е, опитах и взе, че се получи. Г-н Тестото се държа много добре. Беше послушен, докато го месих и аз естествено му се отблагодарих след това. Оставих го близо час да се препича на слънце и хубаво да бухне. А преди да е тръгнал да ме търси, успях да си го прибера обратно.

     Е, не минахме и без малко сила, ала приложението й беше за негово добро. Така изгладихме всички бръчки.

     Хубаво го масажирах, после го намазах с ароматно масло (сушена чубричка, мащерка, самардала, червен пипер, сушен магданоз). След това приложих няколко моделиращи метода, а накрая хубаво разходих господина по географските ширини - от североизток към югозапад (по съвет на Роси).

     Накрая от цялото му същество се появиха цели 20 малчовци, които кротко надигаха главички в тавата. И когато бяха готови, щедро ги намазах с разреден с лъжичка прясно мляко жълтък. За да не им е студено, включих печката и ги изпекох хубавичко.

     Накрая всички бяха доволни. И питките, и ние - хората, които се насладихме на вкуса и аромата им.

Роси, още веднъж благодаря! За моя вкус най-добре се комбинираха със сиренце. Но всички ги харесахме много - съдя по хвалбите и бързото им изчезване. :)

А аз за пореден път се убеждавам, че човек трябва да се стреми към златната среда във всяко отношение. Дори и в кулинарията - всяко ново предложение е възможно богатство, но не бива да забравяме и традиционните ястия. И друго - страхът не е добър съветник, човек трябва да експериментира.

٩(^‿^)۶