Не всичко подлежи на логика

Такива са и моментите, които не мога да си обясня. Защо така се случва? Защо нищо не се случва? А защо въобще се случва? И все такива приятни въпроси...

Понякога имам огромно желание да говоря и то без да спирам за миг. В други моменти нищо не искам да казвам. Понякога искам да направя хиляди неща наведнъж, а в следващия момент не ми се прави нищо. И все едни такива противоположности в настроенията. Сигурно е заради "устойчивостта" на младостта, не знам. :))

Нелогично е и как понякога се ровя за какви ли не рецепти, които да мога да приготвя в малкото останало време. Рецепти, които хем да са бързи и неангажиращи, хем да са вкусни - все пак се храним и за удоволствие, не само заради физиологични нужди на организма си.

И се чудя защо не използвам вече наученото от вкъщи, просто понякога изключвам за това. Но е хубаво, че поне има моменти на "просветление", та се сещам за някоя и друга домашна рецепта. Такава е и днешната - много любимо ястие, което майка ми често приготвя, а най-сетне се наканих и аз сама да си направя.

Тиквички с ориз на фурна

 

Нищо ново под слънцето, както се казва. Но ще създам тази публикация, за да се сещам по-често и за това, и за всички други любими и лесни манджички, чакащи реда си за изпълнение.

Няма точни продукти. Действа се малко на око, но и майка ми така ми продиктува рецептата. Щом аз се справих, значи всеки може. :)

Необходими продукти:
- олио;
- лук;
- тиквички;
- червен пипер;
- доматен сок;
- ориз;
- вода;
- яйца;
- кисело мляко;
- червен пипер;
- копър;
- сол на вкус.

Лукът се запържва за кратко в малко олио. Добавя се нарязаната на малки кубчета тиквичка и се задушава. Когато зеленчуците поомекнат, се добавя лъжичка червен пипер, а след това и доматеният сок. Оставя се да покъкри за около минутка и се добавя добре измитият ориз. Налива се вода, добавят се сол на вкус, няколко стръка нарязан копър и след това цялата смес се прехвърля в тавичка. Пече се на 180-200° C до готовност на ориза. Ако течността изври, а оризът все още е суров, просто се долива още малко вода.
Когато ястието е готово, правим заливка от яйцата и киселото мляко. Отново печем - до зачервяване на заливката.

Ще се опитам да дам все пак някакви примерни количества. За 6-8 порции: 3 с. л. олио, 1 глава стар лук, 2 тиквички, 1 ч. л. червен пипер, 250 мл доматен сок, 1 и 1/2 ч. ч. ориз, 1 яйце, 200 г кисело мляко, около 3 ч. ч. вода, сол на вкус, копър.

Ами, това е. Съвсем лесно, но страшно любимо за мен ястие. По принцип не харесвам особено заливката от яйце и кисело мляко, та сега си я направих по-тъничка. И за да ми е още по-вкусно, винаги си хапвам тази манджичка с кисело мляко.

Да не забравя - реших да добавя и няколко нарязани на ситно скилидки чесън в самото ястие. Определено не беше грешка. Грешката беше другаде - не запомних от първия път как следват продуктите и се наложи да импровизирам, но все пак се получи. Така че ако някой се разсее като мен, да не се тревожи, резултатът не е фатален.

Това е от мен засега. Тиквичките с ориз са солена версия на този така любим зеленчук, а съвсем скоро ще ви представя и една тяхна сладка изява. :)

Лека и спокойна вечер на всички!