Когато дъхът ти спира...

... думите са излишни. Но емоциите бяха толкова завладяващи, изживяването толкова вълнуващо, че желанието да споделя момента определено не стихва.

На 3 юни Пловдив беше разтърсен от истински величия - DEEP PURPLE. Нищо лично, но групи като тази определено заслужават повече внимание от някои други. Да, знам, че всеки има собствен вкус и музиката е разтегливо и субективно понятие, но тези хора са дали основата, на която днес стъпват уж световните звезди. И наистина ми е малко обидно, когато дадено нещо бива определяно за концерт на годината, а събития, свързани с група като Deep Purple и шоу като "The Wall" на Roger Waters някак остават на заден фон.

Пърпалята (както им казват някои български фенове) се събират още през 1968 г. в Хетфорд, Англия. През годините съставът се променя, но не и фактът, че са едни от пионерите на хеви метъла и хард рока. За да стигнем до наши дни, когато групата включва светила като Ian Paice, Roger Glover, Ian Gillan, Steve Morse, Don Airey. Умишлено изписвам имената на английски, защото срещам разминаване в произношението им на български.

Концертът се състоя на стадион "Христо Ботев" в Пловдив. И ето така изглеждаше той в самото начало, когато хората тепърва влизаха, за да станат свидетели на един страхотен концерт.

Този малчуган определено спечели симпатиите ми. Така искрено се забавляваше, че просто ми изпълни душата.

Това беше сцената - все още празна, но очакваща заветния час.

Crossfire - рок бандата, която подгряваше преди излизането на Deep Purple. Място за сравнение между двете групи не може да има, но не бих отрекла, че създадоха добро настроение като за начало. Замислих се и друго - какво ли е да свириш на една сцена с подобни великани... Сигурно момчетата от Crossfire  са се чувствали още по-специално.

Този мъж определено беше оригинален. Първоначално не успях да видя прическата му, но след това всичко беше ясно.

А по-долната снимка показва как практично си носеха бирата. Стори ми се атрактивно и реших да снимам. Та за тези, които пият - наздраве! На мен музиката ми е напълно достатъчна.

Не мога да говоря за любима група, но определено се прекланям пред всички тези хора (т. нар. "стари групи"), осмислили музиката на толкова поколения. В един момент се замислих "Боже, какви хора свирят пред нас..." Лично аз наистина се чувствах страхотно.

Така завърши концертът - със заря. Предполагам в случая се съчетаваха двете събития - концертът и 100 години от създаването на футболен клуб "Ботев Пловдив". Всъщност годишнината на най-стария български футболен отбор беше причината за концерта в Града на тепетата.

С двата записа ви предлагам да се потопите и да усетите поне малка част от атмосферата на концерта.

Надявам се да не съм обидила никого с тази ми публикация, далеч не целя това. Просто искам да изразя уважението си пред групи като тази - защото определено трябва да им отдадем заслуженото. Те създават музика, но и цялостно възприемане на заобикалящия ни свят.

Желая на всички прекрасен ден с много усмивки, хубава музика и любими хора! :)