"Ще го преживея някак..."

Точно това бяха думите, когато днес споделих на любимия какво съм си готвила. Но вече свиквам на подобни реакции. И не защото готвя толкова зле, поне се надявам да не е така, а просто защото господинът е доста претенциозен в това отношение. Хапва малко неща и общо-взето най-голям успех постигам с десертите.  Важното е мир да има, нали така. :) Но да не пропусна, често и той самият ме изненадва с приготвени от него ястия, така че всички са доволни накрая.

Източници в днешно време само да искам. Списания, вестници, книги, блогове, познати и приятели, роднини - отвсякъде черпя идеи и записвам рецепти. Така че в това отношение проблем не съществува. Остават само времето и обстоятелствата, ама ги нареждаме някак.

А днес отново ще ви представя две предложения на моята колежка Габи или по-точно рецепти на майка й. По нейна идея съм показвала вече няколко неща -  фалшив хайвер и бананови мъфини. Гарантирам, че всичко изпробвано досега, е много вкусно!

А защо господинът реагира с "Ще го преживея някак..."? Ами, първо, шегува се и второ, аз сама си ям и двете неща, защото той не харесва нито едното, нито другото.

Надявам се обаче на вас да ви харесат, затова и ще ги споделя. Отново лесничко, но пък страшно вкусно. А съм обещала и на Габи - Габи, благодаря и на теб, и на майка ти за чудесните предложения! Розата, от градината на майка ми, е в знак на благодарност. :)

И така, ред е на първото предложение... 

Салата със зелен фасул

 

Рецептата е съвсем кратка и без точни пропорции. Ще я напиша така, както я получих и аз.

Необходими продукти:
- зелен фасул;
- сол;
- оцет;
- олио или зехтин;
- копър;
- магданоз;
- чесън. 

Зеленият фасул се сварява. Прецежда се от водата. Овкусява се със сол, оцет, олио/зехтин, много копър, магданоз и чесън.

Не правя изключение от повечето хора и не съм най-големият почитател на този зеленчук. Хапвам го, но... Смея да твърдя обаче, че в тази салатка е вкусен и определено ми харесва повече от готвен. Както казах, действа се според наличните количества. Овкусяването - според предпочитанията. Аз използвах стар чесън, защото има по-изразен вкус от пресния, а магданозът го пропуснах.

 

Лозови сармички

 

И тук действаме малко на око, но щом аз се справих, значи всеки ще може. Ще дам количество на продуктите като ориентир.

 

Необходими продукти за 7 броя:

- 7 лозови листа; 

- 1/2 главичка стар лук;

- 1 к. ч. ориз (ето от тези);

- 21 стафиди;

- 1/2 к. ч. сок (марината) от кисели краставички;

- подправки по желание - чубрица, черен пипер, сминдух или шарена сол, копър (аз използвах чубрица, черен пипер, шарена сол, мащерка и копър);

- сол на вкус.

Задушава се лукът, прибавя се измитият ориз и леко се запържва. Следват подправките. Водата се слага чаша по чаша, докато я поеме оризът - в моя случай беше чашка ориз с две чаши и половина вода (един и същи размер чаша).

В готовия ориз сложих около 1 с. л. пресен копър и отстраних от котлона, а солта беше на вкус.

Когато се навиват сaрмите, се слагат по 2-3 стафиди във всяка. Редят се в тавичка и се заливат със соса от буркан кисели краставички. Пекат се, докато поемат сока - аз пекох на 220 °C за около 25 минути.

Вкъщи майка ми не е приготвяла никога лозови сарми. Като малка бях намерила някаква рецепта за лозови сарми със сирене и помня, че ми харесаха. Но след днешните вече съм сигурна, че аз определено ще си ги приготвям.

*                 *                *

А сега искам да ви представя и нещо мое - сосчето, което е в средата на сармичките. Често си го правим вкъщи и го добавяме на какво ли не.

Чеснов сос

 

Отново се процедира на око. Но основното е - кисело мляко, чесън (може и пресен, може и на скилидки, може и на прах), черен пипер, пресен копър и сол.

Това е. Всичко се разбърква и воала, чудно и полезно сосче. На нас най-много ни харесва със скилидки чесън.

И едно допълнение - никаква майонеза...

Ами, това е от мен за днес. Дано да не ви се налага да преживеете някак предложенията ми. ;)

Габи, благодаря още веднъж и да поздравиш майка си от мен!