Екзистенциално незначимо, но личностно неделимо

И публикация № 50...

Блогът при мен се появи съвсем не на шега. Исках много да си имам мое местенце и си го създадох в един есенен ден. И защото ми е мило и драго тук, реших, че трябва да отбележа някак повода "публикация № 50". Пожелавам си да са още много по 50 и все по-добри. Човек трябва да се стреми към повече и към по-добро, нали така? 

И за да разсея предполагаемата горчивина от предишната публикация, избрах днешната да разкаже за приятните емоции, които съпътстват пътя ми към мечтаната професия. А за десерт (накъде без него) избрах бананови мъфини, които още повече да подсладят идеята ми.

Изучавам една от най-спорните професии (според някои - занаят) в днешно време. Реално обаче повечето "престижни" професии биват подкопани - адвокати, лекари, полицаи... Вярваме ли им всъщност?

Но не може всичко да се окачествява според нечии заслуги и то в отрицателна насока. Всяко нещо си има и хубави изключения. И колкото и мразена да е журналистиката, тя е толкова и обичана. Лично аз ревностно си пазя идеята за мисия в тази професия. Заради това избрах да се занимавам точно с нея. Надявам се един ден да имам волята и възможността за реализиране на тази идея...

Но има време до бъдещето. =) Сега журналистиката все още ми разказва за себе си и сме в процес на опознаване. Усмихва ми се потайно, понякога ми удря по някоя и друга неочаквана плесница, ама е за свестяване - не заради грубо отношение. Та... разбираме се. Все по-ясни са ни взаимоотношенията, пък току-виж скоро сме си първи приятелки (надявам се искрено).

За момента досегът с журналистиката е леко плах, но пък изпълнен  много желание и амбиция. Не само при мен, виждам го и при повечето си колеги. Занимаваме се с изготвяне на репортажи, четене на новини (и писането им), създаваме собствени радио предавания - и още неща, но всеки според профила си.

Аз избрах профил "Радио", макар истинската ми страст да е писането и печатните издания. Но не се знае накъде ще ме отвее вятърът... Всеки придобит опит в момента ми е полезен. А радиото определено ми харесва. Научаваме много, грешим на моменти, но е забавно. И как да е иначе, когато за поредното предаване съквартирантката започва анкетите от моята стая - няма как, трябва да си помагаме. То не са анкети, то не са интервюта, монтажи, музика, гости в студиото, записи, пултове... Все приятни неща.

Е, има ги и "другите", по-неприятните подробности - сесията, например. Сега така ни е завладяла... Няма начин, трябва да се премине и през това. Но не се оплаквам - с готвенето си почивам от ученето.

И покрай днешната почивка, а по повод и публикация № 50, реших, че трябва да сготвя нещо. И какво да е? Самата публикация носи студентски полъх... Беше логично, че ще правя препоръчаните ми от една колежка мъфини. Габи, благодаря за вкусната рецепта!

Банановите мъфини на Габи 

 

Ще представя рецептата така, както я имам и аз.

Необходими продукти:

- 210 гр. брашно;

- 1ч. л. сода;

- 1ч. л. бакпулвер;

- 230 гр. захар;

- 2с. л. какао на прах;

- 2-3 банана;

- 80 мл. олио;

- 1 яйце.

Фурната се загрява на 180 °С.

Брашното се пресява със содата и бакпулвера, след което се разбъркват в голяма купа със захарта, какаото.

В друга купа с вилица се разбива леко яйцето, добавя се олиото и намачканите с вилица банани.

Към банановата смес се прибавя сухата и се разбърква.

Пекат се 20-25 минути.

Искам да споделя някои впечатления около рецептата.

Получават се много вкусни и ароматни мъфини. Но... Имам една забележка, която смятам, че мъничко им пречи и това е содата. Лично аз усещах вкуса й след изпичането... За това количество смес за мъфини смятам, че 1 ч. л. бакпулвер е напълно достатъчна и следващия път ще пропусна содата. Но това си е лично мое мнение, всеки сам избира.

Относно бананите - аз използвах два.

И тъй като не всичко се получава идеално с експериментите, ето какво се случи на първите мъфини, които изпекох на режим с обдухване. Явно и те бяха решили да "духнат" на някъде, но все пак са се смилили и са си останали във формичките...

За да се получат с наистина добра форма, най-добре е да се пекат на 180 °C без обдухване и за 20 минути мъфините са си идеални.

 

 За повече аромат добавих от себе си и 2 щипки канела.

Реших да им придам и по-закачлив вид, та ги поръсих с шоколадови пръчици.

За да ги "залепя" за мъфините, разтворих 1 ч. л. мед в също толкова гореща вода. С получената смес намазах отгоре кексчетата и поръсих с пръчиците.

Така хем имах украса, хем не беше глазура, която да преобладава с вкуса си.

Още веднъж благодаря на Габи за чудесната идея. Наистина мъфините са много вкусни.

Реших да ги кръстя така, защото по някакъв начин подобен тим наименования ми напомнят за детството... Мамините рецепти от Тетрадката бяха точно по този начин - отстрани винаги стоеше името на източника.

Сега и аз си разменям рецепти с колежки, та реших да продължа традицията...

Да ви е сладко!