вторник, 12 март 2013 г.

Действаме според закона или според обстоятелствата


Вчера, 11 март 2013 г., имах удоволствието да присъствам на българо-френско-немската конференция на тема "Авторското право и новите медии". Мястото - хотел Шератон, София, часът - 17:30. Залата беше пълна, организацията беше на ниво, а изложените възгледи - в подкрепа на авторското право, което да защитава творящия и да създава необходимите условия за развитие.

Повече информация за самото събитие може да намерите тук и тук. Аз искам да споделя личното си впечатление от тези конференция.

Смятам, че е необходимо да се организират подобни събития, тъй като темите, които се разискват, се отнасят до всеки един човек в днешния свят. Интернет създава пространство и всеки участник в него е същевременно и автор, и потребител. Затова всички действия, които съпровождат сърфирането ни в мрежата, пряко или косвено засягат проблема с авторското право.






















На конференцията присъстваха и възрастни хора, и младежи и това определено ми направи впечатление. Защото подобна тема се отнася до всекиго и възрастта не е от значение - никой не пита на колко години си, за да те допусне в интернет. Напротив, там граници няма, затова ангажираността би следвало да обхваща всякакви хора.























Изключително се радвам на принципа, който блогърите (поне тези, които аз следя) не прекрачват - зачитане на автора и съобщаването му в съответната публикация (дали ще е упоменат, или ще има пренасочващ хиперлинк, важното е, че реално не се нарушава авторското му право).

И ако проблемът с авторското право е актуален най-вече след появата на интернет, то същинското авторство и творчеството като цяло винаги са били значими. Както се запита един от участниците в дискусията "лайкването, следването и споделянето дали са творчески процеси"? Защото ако няма кой да сътвори нещо, едва ли ще има кой да се възползва от съответното изобретение. 



























Смятам, че темата пряко засяга всички нас, които имаме собствени блогве. Създаваме, използваме и чуждото, но най-важно е уважението - и към самите себе си, и към останалите. Защото който уважава себе си като личност, той уважава и човека срещу него. Едва тогава действията са разумни и съобразени със ситуацията, ненакърняващи никого.

И като заключение бих искала да цитирам Едви Пленел - бивш главен редактор на в. "Льо Монд", директор на Mediapart.fr. Смятам, че думите му са в основата на всичко случващо се около нас: "Things are always developing."


11 коментара:

  1. Абсолютно и единодушно споделям твоето мнение, че ни засяга цялата тема, ,в много от блоговете и сайтовете, които посещавам много известни и малко известни не винаги е посочен източник по разбираеми причини, /и аз имам такива, но посочвам от къде я знам/, единствено не признавам нещо от рода, ...както си стоях и ми хрумна..., няма такова нещо, не че казвам че е невъзможно, но не е толкова лесно, всичко става с пробване и винаги се осланяш на нещо прочетено или пробвано, така че не е срамно да кажеш от къде си взел идеята...
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Въпреки, че съм от скоро в блогпространството напълно съм съгласна с теб и мисля, че няма да се сърдиш ако те цитирам, защото много добре си го написала: "Създаваме, използваме и чуждото, но най-важно е уважението - и към самите себе си, и към останалите. Защото който уважава себе си като личност, той уважава и човека срещу него. Едва тогава действията са разумни и съобразени със ситуацията, ненакърняващи никого."

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Таничка, аз също отскоро се подвизавам с блог (от около половин година), но това не пречи да имаме мнение по въпроса. Радвам се, че се включихте - и ти, и Поли.
      Поздрави!

      Изтриване
  3. Таз тема много сериозна!

    Блогърите спокойно могат да ползват Creative Commons лиценза според нуждите си и да се чувстват спокойно. Въпросът е какво ще защитават. Дали ще са снимките или рецептите си. В крайна сметка на една манджа с боб или един крем карамел, кой му е авторът? Мама, баба, колективната кулинарна традиция? Един литър мляко и 6 яйца се срещат сигурно в над 100 блога и би било неразумно да се говори за липса на уважение. И все пак аз съм „за“ цитирането. Ако човек наистина влезе в даден блог, хареса си рецепта и после я сподели, непременно трябва да цитира източника. Сложна темичка и се радвам, че споделяш!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Точно това имах предвид и аз, Лу, когато е взета конкретна идея от конкретен източник. Не съм целяла да търся под вола теле, както се казва. Но определено прави лошо впечатление, когато виждам рецепта и снимка в даден блог, а в друг срещам дословно преписана рецепта с авторските снимки (изрязан надписа върху снимките, показващ собственика) и разбира се, няма споменат източник - веднъж само съм го срещала...
      Извън кулинарните блогове има и такива за литература, например. И не всички са защитени, следователно сигурността на съдържанието не е гарантирана. И определено смятам, че е въпрос на уважение как всеки човек ще действа.
      Но идеята ми не беше свързана само с блоговете, а изцяло с авторското право. Един пример - когато един журналист напише материал, редакторът го поправя и ако реши да вмъкне някакви чужди на автора идеи, потърпевшият после е самият журналист. И реално журналистът може да бъде съден, защото под конкретния материал стои неговото име.
      Както и да е, пак се разприказвах много.
      Лу, благодаря, че се отби! Поздрави и прекрасен ден ти желая!

      Изтриване
  4. Темата е много сериозна и всеки трябва сериозно да поразсъждава за това което публикува!
    Всичко опира до лоялност и уважение на човека към човека, до нашата култура!

    ОтговорИзтриване
  5. Определено това е много сериозна тема и доста болезнена :/

    ОтговорИзтриване
  6. Споделям мнението на Данчето.
    Ако в човек вътрешно е заложено чувството за етика няма нужда да се излагат тези по тази тема,всяко действие би си дошло като вътрешна потребност.
    Да споменеш някого поименно или с линк,когато той ти е бил носител на дадена идея е не само уважение ,а и един жест,с който показваш,че отвръщаш на доброто с добро,че човека ти е бил полезен и труда му не е напразен.С това стопляш сърце и показваш човещина...най-вече.
    А иначе наистина понякога има рецепти,които човек може да приготви вече и на база опита си или които са толкова популярни,че е безсмислено непременно да се дири източник.
    Хубав ден,Гери!

    ОтговорИзтриване
  7. Много съжалявам, че постфактум разбирам за събитието... За нарушаване на авторските права и невъзможността да ги защитиш в България, мога книга да напиша. Активната ми работа в Интернет от 2002 година е наситена с куриози, много пропилени нерви и нито едно обезщетение. Омръзна ми да се саморазправям с нарушителите и вместо да работя, да следя за поредното копиране. :(

    ОтговорИзтриване
  8. Лошото е, когато хората злоупотребяват. Със снимки, съдържание, свалят директно - не питат, не цитират,.....абе пълна каша. Все пак трудът на другите трябва да се уважава. Никой който не поддържа кулинарен блог не знае какъв труд е това - готвене, аранжиране, снимане, обработка, текст. Цяло списание все едно списваш и създаваш, неуморен труд. Дано поне скоро бъдем по-защитени откъм авторски права.
    Гери, благодаря за споделеното!

    ОтговорИзтриване