Да си сгреем душичката

Навън е студено, а на мен ми е пролетно и някак сме в противоречие с времето. Но не му се сърдя. И то има право на мнение, нали?

И макар да е мрачно, сиво, облачно, дъждовно, настроението ми е неподвластно и широко се усмихва. И си чакам зелената пролет с такова желание!

Има една много приятна книжка, която се казва "Пилешка супа за душата". С право супичките са така тачени, аз също си ги харесвам много. И за да си доставя още едно удоволствие, реших да си сготвя една, която "отлежаваше" от доста време.
Харесах си я преди в блога на Поли - "Casa Perfetta". Не бях опитвала подобен вариант и реших да експериментирам. Резултатът беше малко странен, по-скоро непознат вкус, но определено ни хареса. Поли, сърдечни благодарности!

Супа със сиренце

Аз направих съвсем леки изменения. Не исках да променям вкуса на въпросната сирена супа, все пак идеята беше да я опитам.
Ето и моят вариант за около 5-6 порции.

Необходими продукти:
- 1/2 глава лук;
- 1 голям картоф (ама наистина си беше голям, равнява се на 2 средни);
- около 100 гр. сирене;
- 700 гр. вода (добавих и съвсем малко зеленчуков бульон, нямаше и половин кубче);
- 3-4 с. л. олио;
- сол, черен пипер, сушена чубрица и червен пипер;
- за застройката - 1 ч. л. брашно + 2 ч. л. студена вода.

Приготвих я, както Поли е обяснила. Съответно запържих съвсем леко лука и олиото. Добавих малко червен пипер и картофите, оставих за около минута. След това сложих водата с бульона и подправките (сол, черен пипер и чубрица).
Когато картофите и лукът се свариха, прибавих и застройката, с която не исках да сгъстявам супата, нито да й придавам друг вкус. Идеята беше да не остава бистра самата чорбичка.
Накрая супата се сваля от горещия котлон и се добавя сиренето. Аз просто го натроших (беше си достатъчно сухо и се ронеше) и... воала. Супата е готова!

 Поли, благодаря още веднъж!

Определено ми стопли душичката тази супа.