понеделник, 21 януари 2013 г.

Обичайното с обич

Ами, да, обичайно е, защото го приготвям за братовчедките си всеки път, когато се връщат в България. Харесват го много, а за мен е истинско удоволствие да им направя този малък жест. Едната дори ми подхвърли "Ама защо се занимаваш сега с украса?"... Как защо, защото за мен е толкова приятно - нали е за вас. И когато знам, че им харесва и си го хапват с такова желание, моето вълнение около приготовлението е огромно. Всеки път крокодилът е неизменен спътник на завръщането им (макар и за няколко дни).

Крокодил от тесто

 

Идеята имам от преди доста време (3-4 години, може и повече...). Източникът беше руски сайт, който в момента не откривам.
Там крокодилът е с друг вид плънка, а тестото е с мая. Моят крокодил е изменен, но така си го харесваме много.

Необходими продукти за тестото:
- 250-300 гр. кисело мляко;
- 1 ч. л. сода бикарбонат;
- 1 яйце;
- 1/2 ч. л. сол;
- 1/2 ч. л. захар;
- 1 ч. л. олио;
- 1 ч. л. оцет;
- брашно за меко тесто (около 500 гр.).

Смесваме киселото мляко със содата, за да шупне. След това добавяме яйцето и разбъркваме. Следват солта, захарта, оцета и олиото. Започваме да прибавяме малко по малко брашното до получаване на меко тесто, което да може да се разточи.
Разточваме тестото във формата на правоъгълник и процедираме по ето тази схема - http://www.buterkrokodil.bg/pages/about-buterkrokodil . Разликата при мен е, че заделям малко тесто и за опашка, която правя във формата на фитил - навивам две цилиндрични парченца тесто в едно.

Необходими продукти за плънката:
- месо;
- печени червени чушки от буркан;
- кисели краставички;
- малко сирене;
- малко кашкавал;
- малко топено сирене;
- чесън;
- щипка черен пипер.

Плънката в оригинал няма нищо общо с моята. Но аз импровизирах още първия път и опитът се хареса. Затова си приготвям именно нея.
Точно количество на продуктите няма - всичко според вкуса и предпочитанията.
В моя случай - режа на малки кубчета приблизително 200 гр. месо (най-успешна е комбинацията с пушено пилешко месо), 100 гр. печени червени  чушки, 100 гр. кисели краставички. Към тях добавям около 50 гр. настъргано сирене и по 50 гр. кашкавал и топено сирене, нарязани отново на кубчета. Следват две-три скилидки наситнен чесън и щипка черен пипер.
Всичко се обърква добре и се прибавя като плънка към крокодила.

Допълнения:  пробвала съм и тесто с мая, но самият крокодил бухва повече и се получава по-безформен (затова се доверявам на рецептата за содена питка на чинка ми). Нямам кухненска ножица, с която да направя реалистичните допълнения към животинчето, но за тази цел си правя малки тестени пирамиди, които да наподобяват бронята му. Очите правя от две резенчета маслини (маслини може да се добавят и към плънката).

Ами, това е прословутият ми крокодил. Правихме го с каките дори като бях при тях в Англия... От личен опит - и българският климат му влияе добре, и този на Острова. =)

Самият крокодил е своеобразна затворена пица и по мое мнение търпи всякакви изпровизации. Важното е да се приготви с желание, а с още по-голямо да се изяде. А за тези, които не искат да се захващат с подобни оформления, могат да опитат и вариант със змия - също изпробвано лично.

При мен и този път не липсваше желание за приготвянето му, но май липсваше желание за снимки... Просто исках да го направя и да им го занеса. Затова и използваната в публикацията снимка е толкова архаична - от преди 2 години и снимана с телефон. Да приемем, че все пак се разбира за какво става въпрос...

Да ви е сладко!

2 коментара:

  1. Този интересен и вкусен крокодил явно вече е запазена марка! :)
    И щом е направен с такова голямо желание, не може да не е изяден с още по-голямо!
    Спокойна вечер!

    ОтговорИзтриване
  2. Напълно права си, Tilia! =)
    Опитай някой път и ти, не е никак сложно.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване