понеделник, 28 януари 2013 г.

И никой да не ме чуе, няма да мълча!

     Защото ми писна! Омръзна ми да се подиграват явно в моите очи, в твоите очи, в очите на народа ни и на целия свят.
     Няма да говоря за родната ни държава и колко справедливо и уютно място е тя. Милата, вече яростно ридае след всеки удар по славната й история, красивата й природа и някогашния буден български дух. А дали някой ще чуе риданията й...
      Не съм тръгнала да оправям света. За съжаление, нямам вълшебно копче, което да натисна и всичко да се промени към добро. А може би е удачно копче, което с активирането си да изтрие всичко- не само мъката.
      "Не бъди такъв песимист, още си много млада, имаш много да учиш." - вероятно това ще чуя след подобна публикация. Но дали това е песимизъм? Не е ли истинската реалност това? Аз няма да говоря за нищо, което не съществува, нито ще му придавам допълнителен драматизъм. И ще се опитам да отворя очите си съвсем реалистично и да дам кураж на волята си, за да изкажа нещата със същия реализъм.
       "Мисли глобално, действай локално!" Хубава фраза, нали?
      Нямам трибуна и едва ли моят глас е толкова значим, за да бъде чут от всекиго. Но няма и да замълча, защото се насъбира, насъбира и в един момент вече търпението прелива. Дори кипи, виждайки какво си причиняваме всички ние - хората.
     Казват ни, че всеки сам трябва да поеме инициативата, за да се осъществи цялостна промяна. Правилно! Много хубаво! Но нали се сещате, че "онези горе" все пак са определящият фактор. Да, мнозинството е сила, но накрая и един човек с повече власт може да смаже това мнозинство. Историята неведнъж го е доказала.
       Всички инициативи за помощ на нуждаещите се са прекрасни като идея и със сигурност дават поне малка светлинка в мрачния живот на тези хора. Но какво става след това? Тази светлинка не може да купи ежедневния им хляб. Не издребнявам, нито съм меркантилен човек. Далеч съм от подобни разбирания. Но как да говорим за духовно развитие и душевна хармония на човека, който иска спокойно да посреща нуждите си и да осигури необходимото за себе си и семейството си, а не може? Някак нещата се усложняват.
       Вярно е, че силният дух крепи човека. Напълно съм съгласна с това. Но всяко нещо си има предел, нали? И едва ли семейство с болно дете, чиято майка просто си заминава и зарязва всичко, може да се крепи на надежда и силен дух. А какво се случва, когато това семейство впоследствие живее в съборетина, която дори не може да се нарече стая? Какво се случва, когато нямат ток, вода, храна? Какво се случва, когато болното дете пораства, става жена и носи в себе си нов живот? Ами, няколко извратени същества (та те дори не са хора) изнасилват групово младата жена, а след това захвърлят изнемощялото й тяло в студената река. И какво се случва след това ли? Момичето е с два ампутирани крака, а мозъкът й отговаря по жесток начин на случилото се. Баща й казва, че умственото й развитие е като на 5-годишно дете. Повярвайте, определено този човек не е загубил надежда, щом вярва, че е така. Защото ако 5-годишното дете вече ходи, говори, разсъждава и осъзнава в някаква (голяма) степен случващото се, въпросното момиче не може да се похвали с нищо от това.
         Може би някой ще затвори очи, защото подобни неща натъжават. Натъжават, мили мои, но това се случва не другаде, а в милата ни родина. Е, надеждата все пак не е умряла завинаги. Накрая се появи Наталия Симеонова, за да вдъхне поне малко кураж на това нещастно семейство. И не го казвам с ирония, напротив. Макар и медийна проява, въпросното предаване показва реални хора и събития и със сигурност се опитва да им помогне.
        Но да беше само това... Примерите са безброй и не ще прекъснат днес или утре. Ще продължават незнайно докога. Може би докато взаимно се унищожим, защото малко по малко натам сме се запътили.
       Но няма да остана безгласна в случая. Разумът не може да побере как някои хора ще броят стотинките си, за да не останат децата им гладни, а други ще пилеят без каквато и да е умисъл. И как ще четем, че Роман Абрамович е похарчил 5 милиона, а според други и 8 милиона, а според мен и много повече, за да посрещне Нова година, а други ще запалят кротко свещ, защото няма как иначе да осветят дома си дори и на този празник... Всеки според нуждите си, нали така!
       Е, не е точно така. Защото тези, които нямат, също искат да имат, повярвайте ми. Никак не ме удовлетворява да чета как фолк певиците знаели "и две, и двеста". Сякаш само те знаят... Но има хора, които никога не са узнали какво е да имаш въпросното "двеста", а някои и за "две" не са мечтали.
        Може би в това се крие балансът - едни да имат предоволно, а други да нямат и малко. Може би всеки заслужава това, което му се случва. Някак не искам да вярвам на това...  
        Знам, че с тези си думи няма да помогна нито на нуждаещите се, нито на нямащите, нито на страдащите. И ако е някаква утеха за мен, очите ми все пак са отворени и виждат мъката, разумът ми все пак е буден и се бунтува срещу несправедливостта, а сърцето и душата безгласно съпреживяват тези страшни страдания...
        Нека не спираме да виждаме човешката мъка, нека не бъдем безразлични към нея. И ако не можем да помогнем, поне да ценим това, което ни е дадено на нас, защото на други не е.

8 коментара:

  1. Много силна публикация, Гери! И няма да кажа, че ме накара да се замисля, защото винаги съм се замисляла всичко, което си написала. Как една хубава фолк певица празнува на знам си кой остров, няма никакво образование, а и талантът за мен е спорен и накрая се фука колко била скъпа роклята й. А пък ти учиш и се трепеш, ходиш по изпити и накрая пак нищо... Едвам успяваш да си намериш работа, пък какво остава да е добре платена. Едни мизерстват и търсят помощ за скъпо лечение, а други не знаят колко пари имат. Но накрая пак бедния човек помага на другия, защото при повечето богати хора не е останала и капка човечност. Несправедливостта и това нелепо неравновесие ме дразнят изключително много... И куп още други неща могат да се коментират.
    Малко дългичък стана този коментар, извинявам се за което.
    Хубав ден и усмивки! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много си права, Светле! Всичко, казано от теб, е точно така. И както казваш - още много са несгодите...
      И не се извинявай въобще за дългия коментар. Защото човек не бива да е безмълвен пред подобни абсурди, много може да се говори. Аз се радвам, че се включи и благодаря, за което!
      Поздрави и слънчев ден ти желая!

      Изтриване
  2. И какво ако говорим...и какво, ако сме тъжни заради тези тежки съдби?
    Да, това донякъде държи будна съвестта ни, макар по-скоро само да ни натоварва...
    Говоря примерно за себе си - да пази Господ - справяме се някак с живота, макар не дотолкова, че да мога да отделя или помогна дори на най-близките си, пък камо ли на непознат...Никога не оставам равнодушна към чиито и да било проблем...и какво променя нещата това - нищо...само се товаря и страдам...Кой ще чуе гласа или призива ми...единствено близките.
    Да търся отговорност от някого ли...?
    От държавата? От управниците?
    Да оправдавам някого ли?
    Кого?
    Проблемите в тази наша мила Родина са толкова много и толкова разностранни, натрупани години, години наред, че незнам възможно ли е и при най-добро желание, "властта" да оправи нещата от раз...Бюрокрация, сложна система, понякога самите потърпевши не сигнализират за проблемите си...има хиляди брънки по системата...които отдавна не работят, или никога не са работили.
    Не знам...но смятам, че дори в уредени държави има бедни и страдащи, а тук...вероятно в най-добрия случай ще трябва мноооого време и много неща да се променят..., случаите, като описания от теб са хиляди и стотици...
    Това не е успокояващо за никого, знам! Особено за бедните, за болните...
    Но какво ще помогнем ние, споделяйки тегобата или съпричастни към нещастието – бих казала Нищо – единствено ще подхраним егото си, че сме „добри хора” и ще успокоим съвестта си...временно и измамно!
    Нищо лично спрямо твоя пост Гери, не ти опонирам, напротив, тъжно е, но - само изказах своето мнение, до което съм достигнала след много такива емоционални протести, като твоя! Единственото, което можем да направим е всеки да гледа и върши добре своята работа, да бъде полезен в това, в което е добър и така да научи децата си, да изискваме първо от себе си и да...да сме безкомпромисни, когато трябва и срещу когото трябва, в противен случай – гласа ни е глас в пустиня.

    ОтговорИзтриване
  3. Весела, благодаря за коментара!
    Но не смятам, че не е от значение дори споделянето на нечия мъка, защото тези, заради които това е реалност, дори не я споделят. Говоренето за тези проблеми също е един вид борба. Е, зависи на какво ниво, но аз нямам трибуна, за да ме чуят всички, нямам власт, за да променя нещо. Но това не значи, че ще си мълча и има ли как, бих се опитала поне с малко да помогна. Вярно, няма да оправим всичко, но и малкото добро е по-добро от нищото.
    Далеч не написах това, за да си угодя на егото и да се чувствам добър човек. Нищо такова не ме прави добра. Но това, което описваш ти - защо да е малко? Дори да вършиш съвестно задълженията си и да даваш добър пример, това пак е вид борба срещу неуредиците.
    Човек винаги трябва да се бори и не бива съзнанието да се потулва в апатия.
    Желая ти всичко най-добро, Весела, и хубав ден!

    ОтговорИзтриване
  4. Гери,толкова несправедливост има на този свят на където и да погледнеш.....
    Прегръдка от мен!

    ОтговорИзтриване
  5. Има, Роси, и не съм открила още причината за това. Може би ще си остане неразгадано за мен...
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  6. Гергана, здравей! Много ми е приятно да те чета!
    Конкретно в тази публикация, ти повдигаш много философски въпрос. Роси е права, че в света накъдето и да погледнеш несправедливост съществува. А каква е причината? Ами може би тази, че не можеш да оцениш доброто, ако не си се сблъскал със злото. Тези два контрапункта са си необходими, единия не може без другия, дори само за това - да оцениш какво имаш.
    Колкото до това, че богатите са загубили чочечност, не мисля, че е вярно напълно и за всички тях. Много от тези хора, знаят, че многото пари са и голяма отговорност. Примери има много - Бил Гейтс преди време, раздаде огромна част от богатството си (не говорим само за 1-2 милиона) за благотворителност, защото напълно съзнава, че богатството което се съсредоточава в неговите ръце е ненормално голямо, като за 1 човек, въпреки че той си го е спечелил честно, а не с престъпления, като други. А съвсем пресен пример от последните дни е Дейвид Бекъм, който прие да играе в "Пари Сен Жермен" със заплата, която изцяло отива за благотворителност, за нуждаещи се деца. Примери има още. Не знам обаче за родната ни действителност, при нас ценностите са доста обърнати и неясни. Ценностната система куца здраво и докато това не се оправи, нищо няма да стабилизира тази държава. Защото трябва да тръгнеш от промяна в себе си, за да стигнеш до промяна и на нещата около теб.
    Сърдечен поздрав!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Лети, добре дошла тук. Благодаря ти за коментара, напълно съм съгласна с теб.
      Разбира се, че нищо не е общовалидно и всяко нещо си има изключения. Просто в онзи момент нетърпението ми ескалира и исках да му дам отклик.
      Поздрави и на теб с пожелания за много усмихнат ден!

      Изтриване