вторник, 22 януари 2013 г.

Дойде им редът най-накрая

Моментът на слава на ароматните картофки. Толкова често ги приготвяме, откакто видях рецептата при Роси тук, а все не ми остава време за снимане. Причините са две и... никак не са оправдание. Или желанието за снимка е по-малко от желанието да си ги хапнем, или навън вече е тъмно и фотоапаратът ми болезнено страда от липсата на добра естествена светлина.
Е, да, но все някога щеше и на тях да им дойде редът. И се случи днес. Пак бяха толкова ароматни, пак бяха така вкусни, но имах и време да ги щракна. А как ми се усмихваха от чинията... Лукаво ме приканваха да ги хапна, но издържах на изкушението!


Ароматни картофки

 













Както казва и Роси, нищо ново под слънцето не са тези картофи.
Е, не са, но пък аз не бях опитвала точно такива преди. А вече съм им ревностен фен - хем са лесни, хем са здравословни, хем са страшно вкусни. Най-важната подробност, разбира се, са подправките. Все пак приготвяме ароматни картофи, нали така? Тогава нека ястието ни изобилства от аромати!

Необходими продукти:
- около 1 кг. картофи;
- 1-2 с. л. студена вода;
- 3-4 с. л. олио или зехтин;
- черен пипер, къри, шарена сол, сушена мащерка, малко сол и в случай на наличност - балканска ръсеница.

Това е моят вариант за подправки. Изпълнението е същото, както е по рецептата на авторката. С тази разлика, че аз използвам лъжица за разбъркването, не действам с ръце. Не за друго, ами в съда, в който смесвам всичко, остава мазнина с подправки, която след това обирам и поливам с нея картофките - все пак това дава вкус на ястието. Водичката слагам в тавата, където ще пека.
Следват картофите, алуминиево фолио и загрята на 200 °C фурна. Печем около 20-25 минути, махаме внимателно фолиото, така че да не ни изгори парата, и запичаме на същата температура още десетина минути - докато картофите се зачервят леко.


Може да се експериментира и тук. В зависимост кой какви предпочитания има откъм подправки. При мен важи правилото на любимия детски герой - колкото повече, толкова повече. Прозорлив е Мечо Пух, няма две мнения. =) 

Като се замисля, това са ми любимите рецепти - които позволяват свобода в кухнята и импровизации в съставките. Тогава всичко е много по-истинско, защото човек влага частица от себе си, за да създаде своето си творение. А ако резултатът бъде одобрен и от другите гладни хора вкъщи, тогава всичко е било правилно подбрано и получава заслужена усмивка.


3 коментара:

  1. Наистина са голямо изкушение! С удоволствие бих си боднала някое парченце!
    Хубава вечер!

    ОтговорИзтриване
  2. Сърдечни благодарности за хубавите отзиви,доверие и внимание,Гери,а снимките са си заслужавали чакането,прекрасни,слънчеви и много,много апетитни!Разкошни са ти картофките,браво!
    Хубава сряда! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ви, момичета! С удоволствие споделям тази вкусотия с вас!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване